В тези региони силите, които се проявяват, водят до загуба на доверие в държавата и културната матрица. Води се културна война, насочена към различни въпроси - от пола до движението на хора, - движена от икономически и политически сили. Дългогодишните културни норми се преструктурират - промяна, която често се контролира и одобрява от държавата. Движението на хора през границите носи със себе си различни културни ценности, предизвикана от бедността престъпност и трудности при социалната интеграция. Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп отправи предизвикателство към тези промени със сила, която изненада и разтревожи опонентите му.
На фона на натиска, породен от страха от безработица, е усещането, че държавата е загубила интерес към благосъстоянието на по-бедните граждани в полза на мигрантите. С това идва и страхът, че дългогодишните морални ценности на страната им ще бъдат обезценени и ще бъдат изградени нови идеали, тъй като новите групи получават легитимност над по-старите поколения.
Всичко това поражда политическа реакция, насочена не толкова срещу партиите с определен политически уклон, колкото срещу партиите на власт. В Съединените щати предизвикателството идва от конфронтацията между Демократическата партия и радикалното крило на Републиканската партия. Демократите се смятат за безразлични към моралните ценности, които са били доминиращи в миналото, и към опасностите от миграцията.
В Европа много от тези въпроси все още са актуални, заедно с усещането, че европейското обединение е облагодетелствало някои страни за сметка на други и че политическата система не е задоволила нуждите на много хора. В някои случаи в основата на битката са и традиционните опасения относно разпределението на богатството. Политическата траектория е насочена предимно срещу левите партии, като детайлите на предизвикателствата варират, макар че общата нишка е съпротивата срещу миграцията.
Като цяло разочарованието е насочено към действащите партии. Действащите партии, независимо от тяхната идеология, се считат за отговорни за недоволството на обществото. Когато опозиционните партии - дори понякога левите - се заемат с въпроси като масовата миграция и промяната на ценностите, те започват да накланят изборите в своя полза.
Изборите в САЩ са пример за тази тенденция. Тръмп се фокусира върху делегитимирането на демократите и републиканците, които са по-конвенционални, в полза на нова политическа структура. Подобна динамика се наблюдава и в Европа, където левите партии се стремят да признаят моралните претенции на новопоявилите се партии, които са скептични към европейското единство, миграцията и промените в културните норми. По този начин евроамериканският свят претърпява рутинна, но драматична промяна. | БГНЕС