Кариерата на Касаноф, украсена с отличия и белязана от сложни дипломатически задачи, го поставя в центъра на геополитическия водовъртеж, който представляват Балканите. Предишните му постижения, особено по време на революцията на Майдана в Украйна, рязко контрастират с противоречивата среда, в която навлиза сега.

Но какъв дипломат е Касаноф и какво означава неговото пристигане за бъдещето на външната политика на САЩ в региона?

Опитът на Касаноф безспорно е впечатляващ. Той се е движил по някои от най-предизвикателните дипломатически терени, като за работата си в Киев по време на революцията на Майдана и последвалото нахлуване на Русия в Украйна получи наградата „Джеймс Клемент Дън“ за високи постижения. Работата му във Вашингтон и в чужбина, включително в Ирландия, Туркменистан, Чили и Украйна, отразяват кариерата му, белязана от дълбока ангажираност с критични глобални проблеми. Владеещ свободно няколко езика и завършил престижни институции като Националния военен колеж и Училището за напреднали международни изследвания „Джон Хопкинс“, Касаноф встъпва в новата си роля с богати знания.

Контекстът, в който се намира Касаноф, обаче е изпълнен със сложен характер и подозрения. Сегашната обстановка около Касаноф се характеризира с висока степен на комплексност и подозрителност. Това се случва след напускането на неговия предшественик Габриел Ескобар, който беше освободен от длъжност след разследване на списание „Фронтлайнър“. Тези разкрития повдигнаха сериозни въпроси относно безпристрастността на дипломатическите усилия на САЩ на Балканите - регион, в който етническото напрежение и историческите тежнения тлеят под повърхността.

В основата на този спор стоят комплицираните и често нестабилни отношения между Косово и Сърбия. Обявяването на независимостта на Косово през 2008 г., признато от САЩ и други западни държави, продължава да бъде предмет на спорове, тъй като Сърбия, подкрепяна от Русия, отказва да признае суверенитета му. Предполагаемите пристрастия на Ескобар, както и финансовите му връзки със сръбски организации, породиха опасения относно неговата дипломатическа безпристрастност, което в крайна сметка доведе до неговото уволнение.

Макар че се появиха публикации, че Държавният департамент (може би) е отрекъл тези твърдения, Фронтлайнър не получи никакви доказателства в подкрепа на това твърдение, въпреки многобройните опити да се свърже с Държавния департамент. Този скандал обаче не само опетни репутацията на Ескобар, но и постави под въпрос дипломатическата мисия на САЩ на Балканите в по-широк контекст.

В тази деликатна обстановка назначението на Касаноф повдига няколко важни въпроса. Като се има предвид неговата забележителна кариера и похвалната му работа в Украйна, може да се надяваме, че той ще внесе в ролята си обновено чувство за почтеност и безпристрастност. Съществуват обаче опасения дали той ще може да се ориентира в сложните и често мътни води на балканската политика, без да се поддаде на същите капани, които измъчваха неговия предшественик.

Не може да се пренебрегне по-дълбоката геополитическа динамика. От 2022 г. насам външната политика на Съединените щати изглежда все по-съгласувана с интересите на Сърбия, подкрепяни от Кремъл. Това хармонизиране стана особено очевидно, след като Сърбия подписа договор за съгласуване на външната си политика с Москва, с което още повече затвърди отношенията си с Русия. Въпреки агресивните действия на Сърбия, включително опита за анексиране на Северно Косово по руски образец, САЩ до голяма степен не направиха необходимото Сърбия да понесе отговорност, като вместо това предпочетоха да "умиротворяват" президента Александър Вучич.

Позицията на САЩ е особено обезпокоителна за Косово - млада демокрация, която се опитва да се освободи от сенките на бурното си минало. Избирането на лидери като Албин Курти и Вьоса Османи, които се смятат за неподкупни и ангажирани с истински реформи, представлява сериозно предизвикателство за външнополитическите маневри на САЩ в региона. През 2019 г. американският дипломат Ричард Гренел изигра ключова роля в свалянето на правителството на Курти - ход, който мнозина възприеха като опит за установяване на по-сговорчива администрация. По подобен начин мандатът на Ескобар беше белязан от заплахи за дестабилизиране на демократично избраното правителство на Косово, ако то не се съгласи с исканията на Сърбия.

Пречка е настояването за създаване на Асоциация на сръбските общини (АСО) в рамките на Косово - стъпка, която според мнозина ще затвърди сръбското влияние и ще създаде образувание, подобно на Република Сръбска. Въпреки уволнението на Ескобар, неговият пасивно-агресивен език и заплахите му показваха, че продължава да настоява за АСО, подкрепян от Джеймс О'Брайън и други американски официални лица. Този непрестанен натиск поражда основателни опасения относно истинските намерения, които стоят зад дипломатическите усилия на САЩ в региона.

На този фон мисията на Касаноф става още по-критична. Дали той идва на Балканите, за да наложи политика, която подкопава суверенитета и демократичния напредък на Косово? Или има вероятност той да възприеме различен подход, който действително да подкрепя стабилността и демократичните стремежи на региона?

Като се има предвид похвалната работа на Касаноф по време на революцията на Майдана, може да се надяваме, че той ще донесе нова перспектива и ангажимент за поддържане на демократичните ценности.

Разкритията на доклада на изданието „Хил“ за кореспонденцията с участието на групата „Подеста“, известна с проруското си лобиране, обаче повдигат въпроси за безпристрастността в по-широкия контекст на американските дипломатически и разузнавателни операции.

Въпреки че Александър Касаноф, служител на Държавния департамент на САЩ, се е свързал с Константин Килимник като с ценен източник на разузнавателна информация, сложността на тези отношения подчертава необходимостта от внимателно проучване на всички връзки, за да се гарантира независимост и обективност, особено в чувствителни региони като Балканите.

Освен това приблизителната стойност на нетното състояние на Касаноф, за която се предполага, че е между 349 хил. и 810 хил. долара, според годишния доклад за нетното състояние за 2022 г., добавя още един слой интрига. Макар и да не е непременно показателна за неправомерни действия, липсата на прозрачност от страна на Държавния департамент по отношение на финансовите му декларации повдига въпроси за потенциални конфликти на интереси.

С встъпването на Касаноф в новата му роля залозите са изключително високи. Балканите, с техните специфични политически и етнически особености, се нуждаят от дипломат, който може да се ориентира в тези сложни ситуации с почтеност и безпристрастност. Крехкият мир и стабилността в региона зависят от балансиран и справедлив подход, свободен от неправомерното влияние на външни сили.

Остава въпросът: ще бъде ли Касаноф дипломатът, който ще възвърне доверието във външната политика на САЩ на Балканите, или ще затвърди същите модели на даване на възможност и умиротворяване на подкрепяната от Кремъл Сърбия за сметка на суверенитета на Косово? Неговите постижения в миналото предполагат способност за решителни и принципни действия, но сегашният геополитически контекст изисква бдителност и непоколебим ангажимент за гарантиране на публичност и отчетност.

В регион, в който и най-малката искра дезинформация може да има несъразмерни последици, необходимостта от ясна, вярна и открита комуникация е от първостепенно значение. Действията на Касаноф през следващите месеци ще бъдат внимателно наблюдавани не само от хората на Балканите, но и от международната общност като цяло. Способността му да се ориентира в този сложен терен с добросъвестност и независимост ще определи дали САЩ ще могат да възвърнат ролята си на надежден и справедлив посредник в региона.

В крайна сметка назначаването на Касаноф е тест за ангажираността на американската дипломация към нейните основополагащи принципи. Балканите заслужават дипломат, който искрено ще подкрепи пътя им към мир и стабилност, без да е в сянката на външни манипулации и предубеждения. Дали Касаноф ще се справи с това предизвикателство, предстои да разберем, но залогът за бъдещето на американската външна политика в региона е огромен. I БГНЕС

----------------------

Коментар на британския журналист Вуди Джумшити, създател на списание "Фронтлайнър" със седалище в Лондон.

Джумшити отразява предимно въоръжени конфликти по света и тяхното въздействие върху правата на човека, гражданските и политическите свободи за редица западни медии.