Какво се случи с архивите на Управлението за държавна сигурност (УДБА) след разпадането на Югославия и защо съдържанието им продължава да предизвиква спорове повече от 30 години по-късно?

Документите на бившата тайна полиция отново попаднаха във фокуса на общественото внимание, след като европейският комисар по разширяването Марта Кос беше изправена пред подновени обвинения, че е сътрудничила на югославските служби за сигурност. По този повод тя даде показания пред Европейския парламент.

Кос избегна директни отговори на въпроси, свързани с дейността ѝ в периода, когато родната ѝ Словения беше част от Югославия, а самата тя работеше като журналистка. По това време тя е била на около 20 години.

Тогава на територията на федерацията, съставена от шест републики и две автономни области, действаше една обща служба - Управлението за държавна сигурност, по-известно с абревиатурата УДБА.

След разпадането на Югославия от тази често критикувана структура възникнаха седем отделни служби за сигурност. Днес е трудно да се установи дали и до каква степен дадено лице е било свързано с тогавашните служби. Резолюция на Европейския парламент от 2021 г. призова за отваряне на архивите на бивша Югославия, със специален акцент върху досиетата на УДБА.

За разлика от държави като Източна Германия, Чехия и Полша, където архивите бяха отворени още в началото на демократичните промени, в страните от бивша Югославия процесът се развиваше много по-бавно заради войните, конфликтите и политическите сътресения, съпътствали разпада на федерацията.

И до днес почти никоя от държавите наследници не е приключила напълно с този спорен период от своето минало.

Словения отвори архивите първа

Словения беше първата държава, възникнала след разпадането на Югославия, която отвори архивите и досиетата на УДБА, припомня пред РСЕ хърватският историк Марио Превишич.

„Това беше особено интересно както за историците и специалистите, така и за политиците“, казва той.

Днес документите се съхраняват в Архива на Република Словения.

Историкът Божо Репе посочва, че архивите не са запазени изцяло и не е известно колко документи първоначално са съществували. По думите му прочистване на архивния фонд е извършвано поне два пъти - след отстраняването на Александър Ранкович в края на 60-те години и в края на 80-те години, когато според твърдения са били унищожени около 17 000 досиета.

Репе отбелязва, че не е ясно какво е било премахвано, добавяно или променяно в документите, често за нуждите на политически разправи.

След обявяването на независимостта през 1991 г. функциите на централна разузнавателна и служба за сигурност в Словения поема Словенската разузнавателно-сигурностна агенция (SOVA).

Хърватия: нова служба, стари кадри

След обявяването на независимостта през 1991 г. хърватският сектор за сигурност преминава през няколко реформи, а от 2006 г. функционира Агенцията за сигурност и разузнаване (SOA).

Историкът Мартин Превишич посочва, че в Хърватия, както и в други европейски държави, са създадени различни форми на разузнавателни структури с нови задачи и цели.

Той е автор на книгата „Голи оток - история“, основана на архивни документи на УДБА и свидетелства на бивши затворници от лагера Голи оток - югославски затвор и трудов лагер за политически противници.

Превишич разказва показателна история за приемствеността между старите и новите структури. Един от бившите лагеристи му споделил, че през 1948 г. е бил арестуван и разпитан от млад служител на УДБА, чието лице запомнил.

Четиридесет години по-късно, след създаването на независима Хърватия, същият човек гледал телевизия и до президента Франьо Туджман разпознал въпросния служител. Това бил Йосип Манолич - тогава министър-председател на Хърватия.

През 1995 г. Манолич заявява пред Хърватската радиотелевизия, че не е бил моментът за разчистване на индивидуални случаи и че новата държава е решила да поеме съществуващите институции в същия вид, в който са функционирали до този момент.

„Целият апарат беше наследен и запази повече или по-малко същата роля, която имаше и в Югославия“, посочва Превишич.

Хърватия също отвори архивите на УДБА и предостави достъп до между 15 000 и 20 000 досиета, които днес се съхраняват в Хърватския държавен архив.

Черна гора отвори само малка част от архивите

В Черна гора значителна част от архивите остава недостъпна. Агенцията за национална сигурност (ANB), създадена през 2005 г., разсекрети единствено документи от периода до 1948 г., свързани с ранната дейност на ОЗНА и началния етап на УДБА.

Адвокатът Никола Ангеловски, който преди две години внесе предложение за закон за отваряне на досиетата, определя този ход като символичен и ограничен.

Той подчертава, че по-важните периоди от 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години, както и преходът през 90-те, остават извън обществен достъп.

Според него Черна гора продължава да няма закон за лустрация и ясен правен механизъм, който да урежда достъпа до архивите.

Сърбия продължава да пази голяма част от архивите

В Сърбия различни правителства многократно обещаваха да отворят досиетата на тайните служби от периода след Втората световна война до наши дни.

След идването на власт на Демократичната опозиция на Сърбия през 2000 г. беше въведена временна процедура за достъп до архивите. Около 8000 души подадоха заявления, но само 420 получиха ограничен достъп.

Сред тях беше писателят Драгослав Михайлович, който през 2012 г. разказа пред Радио Свободна Европа, че е бил наблюдаван до 1990 г.

По думите му в досието били заличени имената на информаторите, но подробно били описани срещите и контактите му.

Впоследствие достъпът беше прекратен, а закон за отваряне на досиетата така и не беше приет.

Днес Агенцията за сигурност и информация (БИА) постепенно предава на Държавния архив документи, по-стари от 30 години, включително около 80 000 персонални досиета. Оперативните архиви и по-новите документи остават под контрола на БИА.

Неясна съдба на архивите в Косово

До обявяването на независимостта Косово не разполагаше със собствена разузнавателна служба и се намираше под контрола на сръбските структури за сигурност.

УДБА следеше политически активисти и противници на режима, а срещу нея съществуват обвинения за репресии и политически убийства.

Един от най-известните случаи е убийството на косовския албански активист Енвер Хадри в Брюксел през 1990 г. През 2016 г. белгийски съд постанови, че убийството е извършено по поръчка на югославските служби за сигурност и осъди задочно на доживотен затвор бившия служител Божидар Спасич.

Не е известно какво се е случило с архивите на УДБА в Косово след изтеглянето на сръбските институции.

Босна и Херцеговина и сложното наследство
След войната секторът за сигурност в Босна и Херцеговина премина през множество реорганизации, докато през 2004 г. беше създадена единната Разузнавателно-сигурностна агенция на Босна и Херцеговина (OSA).

Бившият разузнавач Ахмед Кицо смята, че темата за досиетата често е съпътствана от манипулации и дезинформация.

Той подчертава, че достъпът до подобни документи изисква ясна законова рамка, включително закон за лустрация и специални подзаконови актове.

Северна Македония отвори всички досиета

Северна Македония е сред малкото държави от региона, които напълно отвориха архивите на УДБА.

Закон, приет през 2001 г., позволява на всеки гражданин да провери дали е бил наблюдаван, кой го е следил и каква информация е събирана за него.

Бившият министър на вътрешните работи Павле Траянов посочва, че са отворени около 40 000 досиета и че днес те вече не се използват като инструмент за политически атаки.

„Много хора бяха принудени да сътрудничат на службите. Някои го правеха заради кариерата си, други за пари, а трети бяха изнудвани. Мотивите бяха различни“, казва Траянов.

И до днес не е известно колко точно души са сътрудничили на УДБА през десетилетията на нейното съществуване. | БГНЕС

---

Анализ на РСЕ.