Доверието на финландците в гаранциите за сигурност на алианса НАТО, към който страната им се присъедини преди две години, значително отслабна с завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ, показа проучване.

Финландия, която споделя 1340-километрова (800-милна) граница с Русия, се присъедини към водения от САЩ алианс през април 2023 г., с което се отказа от десетилетия на необвързаност.

Само 32% от анкетираните вярват, че гаранциите за сигурност на НАТО формират толкова силен възпиращ фактор, че никой не би посмял да хвърли военни сили срещу държава членка, според проучване на Финландския бизнес и политически форум.

Това е спад от 21 процентни пункта спрямо есента на 2023 г., когато същият въпрос беше зададен в проучване на Форума.

„Доверието в гаранциите за сигурност на НАТО вече не е толкова еднозначно, колкото беше преди. Зад тази промяна стои избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати“, заключава проучването.

Сами Метелинен, управляващ редактор във Финландския бизнес и политически форум, заяви в прессъобщение, че изявленията на Тръмп, че страните от НАТО, които не харчат достатъчно за отбрана, може да не бъдат непременно защитени, „не са останали незабелязани от финландците“.

Мнозинството от 66 процента от финландците все още гледат на членството на Финландия като на нещо положително, но това е с пет процентни пункта по-малко от предишно проучване, публикувано през ноември, и е най-ниското ниво от май 2022 г., когато страната кандидатства за членство след руската инвазия в Украйна. I АФП, БГНЕС

Проучването показа също, че 53 процента не вярват, че членството гарантира, че други страни „в крайна сметка ще помогнат на Финландия при реална криза“.

Финландския бизнес и политически форум съобщи, че 2070 души на възраст от 18 до 79 години са участвали в проучването, проведено през март. | БГНЕС