Контрастът подчерта най-вредното разцепление в западния съюз поне от падането на Берлинската стена насам и засили усещането, че „свободният свят“ е поставен на ръба на упадък още в началото на новия мандат на президента Доналд Тръмп.

И все пак гледката на Европа, която навлиза в безизходицата, оставена от първия опит на Тръмп да сложи край на войната в Украйна, може да представлява и надежда, че от провала на посещението на Зеленски може да излезе нещо добро. Това е така, ако континентът успее, както обеща на 2 март, да изготви мирен план, който да връчи на американския президент.

Въпреки това последиците от катастрофалното пътуване на Зеленски до Вашингтон се увеличават.

Съветникът на Тръмп по националната сигурност Майк Уолц заяви пред Си Ен Ен, че сега администрацията се пита дали Зеленски наистина иска да сложи край на конфликта.

„Нуждаем се от лидер, който може да се справи с нас, евентуално да се справи с руснаците и да сложи край на тази война“, каза Уолц. 

„Ако стане ясно, че личните или политическите мотиви на президента Зеленски се разминават с прекратяването на бойните действия в страната му, тогава мисля, че имаме истински проблем в ръцете си“, добави той.

Коментарът на Уолц подчертава позицията на САЩ, че войната трябва да приключи независимо от всичко, докато Тръмп се стреми към сближаване с руския президент Владимир Путин, след като обвини Зеленски за непровокираното нахлуване.

Но британският министър-председател Киър Стармър оглави събрание на западни лидери в Лондон на 2 март, които приветстваха Зеленски като почетен гост. В изключително символичен ход крал Чарлз III предостави на Зеленски едночасова аудиенция, дни след като покани Тръмп на второ държавно посещение. 

Стармър обеща „коалиция на желаещите“ за въоръжаване и защита на Украйна и отново предупреди, че всеки траен мир ще се нуждае от американски гаранции за сигурност, които Тръмп все още не е предложил.

А Франция и Великобритания също предложиха едномесечно ограничено примирие в Украйна, заяви френският президент Еманюел Макрон. 

Зеленски сподели, че е запознат с предложението, но не каза дали е съгласен с него.

Агресивните усилия на европейското ръководство дойдоха в момент, когато Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, посочи, че съюзниците на Украйна трябва да направят страната „невъзможна за нападане от потенциалните нашественици“.

Необикновената сцена от 28 февруари, когато Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс се скараха на Зеленски - а след това го изгониха от Белия дом - вече е незаличим момент в историята на съвременната външна политика на САЩ.

Тормозът над лидера на демократична държава при незаконното нападение на руски тиранин, който уби хиляди цивилни, изпрати шокови вълни във Вашингтон и по целия свят. Критиците на Тръмп го обвиняват, че е застанал на страната на нашественика в отхвърляне на всяка ценност на външната политика на САЩ от Втората световна война насам.

За поддръжниците на Тръмп и ключовите му подчинени обаче подигравката със Зеленски е триумф. Те твърдят, че то е показало сила и е олицетворение на политиката „Америка на първо място“, която е променила глобалната роля на страната.

Разгорещените коментари и прокламации, че Западът е свършил, през последните дни може би са били катарзисни за всички участници. Но те едва ли служат на каузата на мира или на интересите на ключовите играчи - с изключение на Путин, който сигурно се радва на разцепването на Запада - дългогодишна негова основна външнополитическа цел.

Членовете на кабинета на Тръмп се включиха в неделните кабелни новинарски предавания, за да похвалят своя шеф. И все пак петъчната ярост подкопа твърдението, че Тръмп е майстор на сделките и единственият жив човек, който може да сложи край на войната. Ясно е, че единственият план на Тръмп е бил да наложи мирно споразумение на Украйна, след като предложи множество отстъпки на Путин. А разправията провали предложената от САЩ сделка за експлоатация на украинските редкоземни минерали, която Тръмп разглеждаше като огромна лична победа. Настояването му, че е световен миротворец, и стремежът му да спечели Нобеловата награда за мир сега изглеждат по-нереалистични от всякога.

Загубата на хладнокръвие от страна на Зеленски допринесе за дипломатическия катаклизъм, дори и ако той се опитваше да обясни на Ванс и Тръмп защо Украйна е скептична към мир, който не включва гаранции, след като Путин многократно е нарушавал споразумения. Трудно е да си представим как Зеленски някога ще може да седне на масата на мира с Тръмп, а сега президентът на САЩ може да реши да прекрати военната помощ, разузнаване и друга подкрепа за Украйна, която може да възпрепятства силите ѝ на бойното поле.

Драмата в Овалния кабинет подтикна европейските съюзници на Америка към спешни действия. Сега те възнамеряват да предпазят Зеленски от Тръмп и се надяват да изготвят жизнеспособна мирна рамка, която биха могли да му предоставят като основа за преговори с Путин. Но ако САЩ се оттеглят от Украйна, капацитетът на Европа да запълни празнината е под въпрос, най-вече заради годините на съкращаване на военните разходи, ерозиралата база за военно производство и собствената ѝ зависимост от американските гаранции за сигурност на членовете на НАТО.

Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън подсили предупрежденията на Уолц относно украинския лидер. 

„Или той трябва да се вразуми и да изрази благодарност към САЩ, или някой друг трябва да поведе страната, за да го направи“, заяви републиканецът от Луизиана.

След скандала в Овалния кабинет републиканският сенатор Линдзи Греъм - който е бил поддръжник на Зеленски - предпочете да даде приоритет на лоялността си към Тръмп, като заяви: 

„Не знам дали някога ще можем отново да правим бизнес със Зеленски“.

Уолц някога сравняваше Зеленски с британския военен лидер Уинстън Чърчил, но на 1 февруари го нарече „бивша приятелка, която просто иска да спори“.

„Ако искаме да си дадем урок по история - Чърчил се е борил за народа си“, каза съветникът на Тръмп по националната сигурност. 

„Но Чърчил също така беше свален от власт през 1945 г. Той беше важен човек за момент, но след това не прехвърли Англия в следващата фаза. И не е ясно дали президентът Зеленски, особено след това, което видяхме (на 1 февруари, бел. ред.), е готов да отведе Украйна към края на тази война, да преговаря и да се наложи да прави компромиси“, добави той.

Аналогията на Уолц пропуска важен контекст. Подобно на Украйна, Великобритания не проведе избори по време на война поради извънредното положение в страната. 
Изборите през 1945 г. се провеждат след излизането на Лейбъристката партия от коалицията за национално единство - но едва след като победата в европейската война е постигната и мирът е осигурен. Британските войски обаче все още се сражаваха във войната в Тихия океан.

В Украйна трябваше да се проведат избори миналата година, но те бяха отложени, докато страната е под руска блокада с войски на фронтовата линия и милиони бежанци в чужбина. Тази реалност подкопава призивите за напускане на украинския лидер и твърденията на Тръмп, че Зеленски е „диктатор“ - още един любим на руската пропаганда аргумент. 

През декември бившият украински президент Петро Порошенко, който оглавява най-голямата украинска опозиционна партия, заяви на форум на Съвета за международни отношения, че изборите трябва да се проведат само „60 дни след нашата победа“.

Охулването на Зеленски във Вашингтон и прегръдката му в Лондон оголиха отчуждението между САЩ и европейските им съюзници, предизвикано не само от Украйна, но и от предупреждението на администрацията на Тръмп, че континентът вече трябва да поеме основната отговорност за конвенционалната си отбрана.

Най-добрият сценарий за последната европейска инициатива е тя да докаже на САЩ, че Великобритания и нейните приятели от Европейския съюз имат сериозни намерения да изпълнят призивите на Тръмп за полицейска охрана на евентуално мирно споразумение и че едновременните обещания за увеличаване на бюджетите за отбрана запазват алианса на НАТО въпреки скептицизма на президента.

Европа може би залага, че Тръмп се нуждае от нейната помощ, за да сключи мирно споразумение, което той с право би обявил за огромна победа. И макар че досегашните опити на президента да изкове мир бяха непостоянни и облагодетелстваха позициите на Путин, приятелството му с лидера на Кремъл означава, че той може да е единственият западен лидер, който може да успее да го накара да седне на масата за преговори.

Европейците получиха известно насърчение за по-безпристрастната роля на САЩ, когато Уолц посочи че споразумението „ще изисква руски отстъпки по отношение на гаранциите за сигурност“.

Но Тръмп все още не се е съгласил с призивите на Стармър и Макрон за американска подкрепа за евентуални мирни сили, ръководени от Великобритания и Франция.

Британският премиер се опита да отхвърли предположенията за напрежение с екипа на Тръмп, като каза: „Не приемам, че САЩ са ненадежден съюзник“.

Въпреки това двама високопоставени членове на орбитата на Тръмп се опитаха да саботират европейската инициатива.

Тулси Габард, директор на националното разузнаване, заяви, че европейските държави, които подкрепиха Зеленски, след като той беше изгонен от Белия дом, „не са ангажирани с каузата и ценностите на свободата“ и не вярват в мира. Нейните забележки предизвикаха тревога в Европа, тъй като напомнят за опорните точки на Москва и заради ролята ѝ на топ шпионин на САЩ.

И Илон Мъск, който е съюзник на крайнодесните екстремисти в Европа и удря по лидерите на региона - включително Стармър - се подигра на срещата на върха в Лондон.

 „Лидерите на ЕС и Зеленски имат изискани вечери, докато мъжете умират в окопите“, написа той в X. 

“Колко родители никога повече няма да видят синовете си? Колко деца никога няма да видят бащите си?“, добави южноафриканският милиардер. | БГНЕС
---
Анализ на Стивън Колинсън за Си Ен Ен.