По-рано през деня, преди срещата на върха за Украйна в Лондон, британският премиер Киър Стармър обяви, че Париж и Лондон работят върху "план" за прекратяване на боевете. Предимството на такова примирие е, че "знаем как да го определим, преценим", докато фронтът е огромен, "еквивалентът на линията Париж-Будапеща", каза френският президент.

Следователно, прекратяването на военните действия първоначално няма да се отнася до наземни бойни действия. Защото „в случай на прекратяване на огъня би било много трудно да се провери дали се спазва фронтовата линия“, обяснява Еманюел Макрон.

Възможността за разполагане на европейски войски, в което са готови да участват Франция и Великобритания, ще дойде едва на по-късен етап, продължава той.

„Няма да има европейски войски на украинска земя през следващите седмици“, каза Еманюел Макрон пред „Фигаро“. „Въпросът е как използваме това време, за да се опитаме да постигнем приемливо примирие, с преговори, които ще отнемат няколко седмици, а след това, след като мирът бъде подписан, ще започне разполагане на силите“, добавя той. "Искаме мир. Не го искаме на всяка цена, без гаранции."

Париж и Лондон се стремят да осигурят от САЩ гаранции за сигурността на Киев, ако след сключването на мирното споразумение в Украйна бъдат изпратени войски. Двете европейски държави искат САЩ да осигурят някаква форма на защита за тези войски, ако те станат мишена на руснаците.

Според френски официални лица Париж и Лондон също се стремят да подновят диалога между американските президенти Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, които влязоха в ожесточен спор в петък в Овалния кабинет на Белия дом.

„В следващите дни би трябвало да успеем отново да задвижим нещата“, каза Еманюел Макрон при завръщането си от срещата на върха в Лондон.

Френският президент спомена и срещата следващия четвъртък на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в Брюксел, предназначена да подготви нарастването на европейската отбранителна мощ с увеличаване на военните разходи.

 „В продължение на три години руснаците са харчили 10% от своя БВП за отбрана. Затова трябва да се подготвим за бъдещето, като си поставим цел от около 3% или 3,5% от БВП“, каза той пред френския ежедневник.

Европейската комисия трябва да предложи планове за финансиране на военните усилия, независимо дали включва използване на съществуващи средства или прибягване до съвместни заеми, смята Еманюел Макрон.

„Вероятно имаме нужда първоначално от 200 милиарда евро, за да можем да инвестираме“, каза той пред вестника.

Накрая френският президент потвърди желанието си да започне диалог с други европейски страни относно френското ядрено възпиране.

„Тези, които желаят да задълбочат диалога с нас, могат, ако е необходимо, да участват в учения за възпиращи сили. Тези обмени ще допринесат за развитието на истинска стратегическа култура между европейците“, каза той, потвърждавайки, че „президентът на Републиката е този, който взема напълно суверенното и винаги поверително решение да използва ядрени оръжия“. I БГНЕС