Фондовите пазари са разтърсени от нестабилност, а несигурността за компаниите, включени в глобалните вериги за доставки, нараства след обявяването на големи мита от правителството на САЩ, съобщи „Евронюз“.

ЕС вече ще се сблъсква с 20-процентна митническа ставка върху износа си за Съединените щати. По-високи тарифни ставки ще се прилагат за Китай (34 %), Япония (24 %), Индия (26 %), както и за други държави.

Обединеното кралство, Бразилия, Австралия и Турция ще се сблъскат с най-ниската тарифна ставка от 10 %, докато Канада и Мексико са изключени за стоки, съответстващи на договора USMCA.

Но докато износителите се подготвят за удар, шоковата стъпка на Вашингтон може да не означава икономически затруднения за потребителите. Всъщност той може да доведе до поевтиняване на стоките у дома, поне в краткосрочен план.

В основата на въпроса стои дългогодишният търговски излишък на Европа със САЩ.  

По данни на Европейската комисия (ЕК) през 2023 г. ЕС е изнесъл за САЩ стоки на стойност 503,8 млрд. евро, а е внесъл 347,2 млрд. евро - търговският излишък възлиза на 156,6 млрд. евро.

Картината се променя, когато става въпрос за услуги, като Европа внася 427,3 млрд. евро и изнася 318,7 млрд. евро. Голяма част от вноса на услуги е свързан с американските технологични гиганти.  

Въпреки това ЕС все още поддържа положителен общ търговски излишък със САЩ.

Този фон е важен. Ако САЩ наложат 20-процентно общо мито върху стоки от ЕС, основната тежест на въздействието ще падне непропорционално върху европейските износители.  

При равни други условия европейските продукти току-що са станали с 20 % по-скъпи на един от най-важните им пазари, което крие риск от значителна загуба на конкурентоспособност.

Пита италиански пармезан или бутилка френско вино например изведнъж ще се оскъпят с 20 % за американските потребители.  

Особено европейските автомобили могат да бъдат силно засегнати. Тъй като митата върху автомобилите вече са 25 %, допълнителните 20 % могат да ги направят неконкурентоспособни и евентуално да ги изместят от шоурумите в САЩ.  На САЩ се падат около 12 % от общия износ на ЕС, което означава, че заместването на това търсене за една нощ е почти невъзможно.

С намаляването на търсенето в САЩ може да се стигне до натрупване на запаси в Европа и други страни. Това означава повече стоки за вътрешния пазар, което от своя страна може да доведе до отстъпки и по-ниски цени за европейските потребители. В краткосрочен план това би могло да накара фирмите да разтоварят излишните запаси на вътрешния пазар, което ще засили ценовата конкуренция и потенциалните отстъпки.  

Същевременно съществува риск европейският пазар да бъде залят от стоки, пренасочени от други големи държави износителки - като Китай, Япония и Индия - които също се сблъскват с големи търговски бариери в САЩ. Тази допълнителна вълна от глобално предлагане може допълнително да увеличи наличностите и да засили натиска за понижаване на цените на целия континент.

С други думи, търговски шок, който отслабва външното търсене, по ирония на съдбата може да се превърне в умерен дезинфлационен натиск в Европа, поне временно.

Търговският излишък на Европа със Съединените щати е силно концентриран в няколко ключови сектора. По данни на Международния търговски център водещ е излишъкът от 57 млрд. евро в сектора на фармацевтичните продукти, следван от този на превозните средства (44 млрд. евро).

Индустрията за производство на напитки допринася с още 8 млрд. евро, а корабите и лодките - с 5,4 млрд. евро. Луксозните стоки - включително кожени изделия, облекло и обувки - осигуряват общ излишък от 9 млрд. евро. Ако търсенето на американския пазар отслабне, тези сектори рискуват да натрупат непродадени запаси.

В краткосрочен план европейските потребители могат да се възползват от по-ниските цени на фармацевтичните продукти, превозните средства, облеклото и дори на храните и напитките.  

Един от основните фактори за инфлация в Европа през последните години са енергийните разходи, тъй като блокът продължава да е силно зависим от вноса на енергия.

През 2024 г. Европа ще внесе енергийни продукти на стойност 700 млрд. евро - включително суров петрол, природен газ и рафинирани горива - което ще доведе до търговски дефицит в сектора в размер на 346 млрд. евро.

И все пак ранните пазарни реакции на митата на Тръмп сочат, че инфлационните страхове, свързани с енергетиката, отслабват, а не се ускоряват.

Цените на суровия петрол се понижиха с над 3% на 3 април, а европейският бенчмарк за природен газ Dutch TTF - с 2%, на фона на очакванията за забавяне на глобалното търсене поради намалената търговска активност.

Същевременно опасенията, че рязкото поевтиняване на еврото може да подхрани инфлацията, обусловена от вноса, не се оправдаха. Вместо това еврото се засили, като нарасна с над 1,5% до 1,10 спрямо долара, отбелязвайки шестмесечен връх.

В обобщение, американските продукти съставляват по-малка част от европейските потребителски кошници в сравнение с обратното. Европейските потребители могат изненадващо да се окажат от печелившата страна на иначе ожесточената глобална търговска война. | БГНЕС