Масовите протести в Сърбия застрашават системата на управление на Александър Вучич. Той е изправен пред най-голямото предизвикателство от идването си на власт през 2012 г., когато неговата Сръбска прогресивна партия /СПП/ започна да превзема страната. Днешните протести напомнят на "народното въстание", което свали Слободан Милошевич през 2000 г.

Протестите започнаха след смъртоносното срутване на навеса на жп гарата Нови Сад, а първоначалното твърдение на властите, че конструкцията не е реновирана, се оказа "лъжа". Оттогава гражданите провеждат 15 минути мълчание, правят го всеки ден в 11:52 ч., когато се случи трагедията.

Тези политически значими петнадесет минути все повече се очертават като заплаха за правителството, особено с оглед на масовите демонстрации, които започнаха в университетите, но вече излязоха извън академичните среди.

Сръбският премиер Милош Вучевич, съюзник на президента Вучич, обяви, че искането за публикуване на цялата документация за ремонта на жп гарата в Нови Сад ще бъде изпълнено. Правителството и преди е обещавало, но не си спази думата.

В контрамитинга на Вучич в Ягодина принудително участваха работници, служители на държавни предприятия и институции за социални грижи. Вучич все пак запазва подкрепата на част от обществото. Това са хора, които са донякъде доволни от икономическото развитие и не се притесняват или дори се радват на все по-националистическия тон на правителството - има много от тях в Сърбия, особено сред по-старите поколения.

Не е ясно дали и как политическата енергия на протестите ще се превърне в постоянна партийно-релевантна опозиция. Студентите засега съзнателно стоят настрана от всички опозиционни партии. Те са самоорганизират във всеки факултет със завидна дисциплина. Но освен ако протестите не доведат до падане на правителството, както на 5 октомври 2000 г., остава въпросът как недоволството ще се консолидира и ще придобие парламентарно представителство.

Мнението на мнозина от протестиращите е, че е безмислено да участват в политическата сцена в Сърбия, тъй като Сръбската прогресивна партия контролира Регулаторния орган за електронни медии, избирателните комисии, съдебната система... Ако обаче парламентарната опция бъде отхвърлена като инструмент за политическа промяна, тогава остава само народно въстание, а Вучич показа, не само с контрамитинга, че няма да предаде властта без бой. Това ни напомня за заплахата на Вучич да използва специалните полицейски части "Кобра".

Дори силите за сигурност в крайна сметка обърнаха гръб на бившия сръбски владетел Слободан Милошевич. В днешна Сърбия обаче нещата не стоят така. В сравнение с икономически изтощената и изолирана от санкции Сърбия на Милошевич, днес Белград стои някак солидно, а безработицата е по-ниска. Страната обаче вече не е същата, каквато беше преди инцидента в Нови Сад. | БГНЕС

------------------

Михаел Мартенс, коментар за германското издание "Франкфуртер алгемайне цайтунг" /ФАЦ/.