Ако се съди по резултата от изборите на 7 юли, френските политици могат да загърбят различията си, за да не допуснат крайната десница на власт. Сега те ще трябва да призоват същия дух на единство, за да излекуват някои от щетите, видими по време на кампанията: увеличаването на престъпленията от омраза, извършени от екстремисти.

Крайнодясният Национален сбор, партия, която дълго време беше отбягвана като несъвместима с ценностите на френската република, не постигна целта си да вземе властта. Но все пак тя спечели повече от една трета от всички подадени гласове.

Кампанията окуражи екстремистите в момент, когато напрежението във френското общество вече беше високо. Малцинствата бяха първите, които платиха за това, тъй като заваляха сигнали за престъпления от омраза.

"От 9 юни насам сме свидетели на взрив от съобщения от хора, които сигнализират за расистки или антисемитски изказвания и действия. Налице е освобождаване на речта, което е пряко свързано с политическия контекст", каза Тина Теале, говорител на Licra, Международната лига срещу расизма и антисемитизма.

Малко повече от седмица след обявяването на изборите двама тийнейджъри бяха обвинени в изнасилване на 12-годишно еврейско момиче. По данни на правителството съобщенията за антисемитски прояви са се увеличили още след нападението на Хамас срещу Израел през октомври и са скочили 3 пъти от януари до март в сравнение с първите три месеца на 2023 г.

Други престъпления от омраза също излязоха наяве. Карим Рисули, журналист от обществената телевизия "Франс 5", получи писмо на домашния си адрес, в което се казва: "Не съм съгласен с това: "Единствената и основна причина за гласуването за НС е, че на историческия френски народ му е писнало от всички тези б*коти [обида за северноафриканци]. Истинските французи, които произхождат от Франция, никога няма да приемат нито вас, нито вашите братя, и независимо колко много сте, никога няма да принадлежите на Франция".

Мохамед Бухафси, друг френски журналист от северноафрикански произход, получи обиди в социалните мрежи. "Такъв тип изказвания не е имало по време на президентските избори през 2022 г.", каза Бухафси пред „Франс 5“. "Преди 9 юни се сблъсквах с някои от тях, може би веднъж месечно. Сега това са три или четири съобщения всеки ден".

Другите докладвани инциденти включват опит за удавяне на френски тийнейджър от северноафрикански произход, когото агресорите нарекли "мръсен арабин"; листовки "Спрете черните хора" в Шату, градче близо до Париж; и заснемане на привърженици на НС, които крещят на чернокожата си съседка "да се върне в [кучешката си] колиба", тъй като "това е нашият дом".

С поражението на крайната десница радостта на нейните поддръжници се превръща в разочарование, което не по-малко благоприятства насилието. На 7 юли ръгбистът Мелвин Жамине изрази разочарованието си във видеоклип в социалните мрежи, в който заяви, че ще удари с каската си "първия арабин, който видя на улицата".

Расизмът към имигрантите от бившите френски колонии е съществувал и преди това. В Кадри от интервю за възхода на крайната десница през 1986 г. в Марсилия се виждат надписи "Национален фронт" и "Смърт на пъпешите" - обида за северноафриканците - по стените на банлиите, в които живееха и все още живеят много имигранти.

А политиците отдавна използват расовото напрежение, за да печелят гласове. Неотдавна Жан-Люк Меланшон, лидерът на радикалната левица, омаловажи нарастването на антисемитските престъпления, докато ухажваше мюсюлманските избиратели.

Но преди втория тур на гласуването крайнодясно правителство изглеждаше напълно възможно. То породи страх и объркване, които някои френски психолози сравниха с широко разпространената мъка сред пациентите им след терористичните атаки в Париж през 2015 г.

Атмосферата на объркване вероятно ще се запази, тъй като сега Франция има висящ парламент и все още няма ясен път за това как ще бъде управлявана до следващите избори, които може да се проведат догодина.

По време на кампанията се проведоха демонстрации срещу крайната десница в Париж и други градове. Но като цяло картината е мрачна. В проучване на социологическата агенция Ipsos повече от половината от избирателите, които подкрепиха крайната десница на първия тур на изборите, признаха, че са "по-скоро" или "малко" расисти.

Хазартната игра на президента Еманюел Макрон може не само да разкрие, но и да задълбочи пукнатините във френското общество. Политиците трябва спешно да започнат работа по заздравяването им. Това може да определи съдбата на Франция след следващите избори.

--------------------------------------------------------

Акила Кинио, анализ за „Файненшъл Таймс“.