Още по-лошо е, че продължаващите руски атаки срещу уязвимата енергийна система не дават големи изгледи за бързо решение, което би могло да оправи ситуацията, преди Украйна да навлезе в третата зима на войната.

От началото на тази година Русия си е поставила за цел да довърши работата, която не успя да завърши в началото на 2023 г. - унищожаването на гражданския енергиен сектор на Украйна, особено на електроцентралите, които осигуряват светлина и топлина за милиони украинци.

От март насам Русия се насочи специално към най-големите електроцентрали в Украйна в шест масирани вълни от ракетни удари и удари с дронове, като унищожи около 9 гигавата електропроизводство, или половината от общото количество в страната. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на конференция за възстановяване в Берлин, че руските удари са унищожили 80 % от големите украински електроцентрали, работещи на въглища и газ, и една трета от водноелектрическите съоръжения.

Особено в резултат на последните две големи атаки - в началото на май и в началото на юни, Украйна трябваше да разпредели електроенергията за промишлени и битови потребители, като много от тях останаха без ток само за кратки периоди от време; някои градове, като Харков, на източната фронтова линия на страната, са практически без ток. Нападенията на Русия, за които посланикът на Великобритания в ООН твърди, че са отчасти опит за тероризиране на цивилното население, са дори предмет на Съвета за сигурност на ООН.

Колкото и лоши да са руските атаки досега, те могат да станат още по-жестоки. Русия вече удари някои от украинските съоръжения за съхранение на природен газ - подземни бункери, които се използват за съхранение на гориво както за вътрешни нужди, така и за подпомагане на европейското потребление. По-нататъшни руски удари там биха могли да разширят обхвата на енергийните атаки отвъд границите на Украйна, точно в момент, когато Европа се опитва да намери решение за транзитните газови потоци през Украйна към нямащите излаз на море източно и централноевропейски държави, включително Австрия.

Другото голямо притеснение е, че Русия, след като вече унищожи основните източници за производство на електроенергия в Украйна, най-накрая ще извади от строя и останалите три атомни електроцентрали. (От първите дни на войната Русия е окупирала украинската атомна електроцентрала „Запорожие“, използвайки я като щит за окупацията на Южна и Централна Украйна, но централата - най-голямото ядрено съоръжение в Европа - е спряна и не произвежда електроенергия.)

"Звучи налудничаво да се атакуват атомните електроцентрали, но Русия може да удари трансформаторите в близост до атомните електроцентрали. Ако го направят, енергийната система ще изгуби своето единство и страната ще се раздели на различни енергийни острови, някои от които ще са с променливо захранване, а други - напълно без", казва Андриан Прокип, енергиен експерт в Института „Кенън“ към Центъра „Уилсън“ в Киев.

Неоспоримият успех на тазгодишната руска атака е в рязък контраст с неуспешния опит на Русия през първата зима на войната да "замрази" Украйна до подчинение. Този път Русия хвърли повече боеприпаси по по-уязвими цели, което доведе до по-дълготрайни щети, чието възстановяване ще струва много по-скъпо. Едва след големите удари в началото на май Украйна трябваше да започне да разпределя електроенергията за битови и промишлени потребители. Големите промишлени предприятия, като например някогашната славна стоманодобивна и желязодобивна промишленост на страната, се опасяват, че прекъсването на електрозахранването може да доведе до прекъсване на това, което изглеждаше като чудодейно възстановяване на промишленото производство по време на войната.

„Разликата е, че преди те се насочваха главно към далекопроводите и подстанциите, а сега разрушават електроцентрали“, каза Славомир Матушак, специалист по Украйна в Центъра за източни изследвания във Варшава. "Предишните атаки бяха сравнително лесни за възстановяване - въпрос на дни или седмици. Но сега се очакват една-две години за истинско възстановяване, ако това изобщо има смисъл, защото те просто могат да бъдат атакувани отново."

За лидерите на Украйна подновените руски удари представляват заплаха за и без това напрегнатата способност на страната да издържи години на непрестанни бомбардировки, социални и икономически сътресения и мобилизация. Новата кампания подчерта отчаянието на Украйна да укрепи въздушната си отбрана, за да защити това, което е останало от енергийната ѝ система.

„Целта на Русия не се е променила - те се стремят да унищожат енергийната ни система и да я използват като оръжие срещу нашите граждани“, заяви Кира Рудик, украинска депутатка, която ръководи проевропейската партия „Холос“. Тя описа постоянните смущения в ежедневието, причинени от прекъсването на електрозахранването, което идва от непрестанното използване на оръжия от страна на Русия за поразяване на граждански жилища в цялата страна, включително и нейното

„Затова казваме: дайте ни F-16, дайте ни Mirage 2000, дайте ни този лукс, за да можем да си легнем и да знаем, че ще се събудим на сутринта“, каза Рудик, визирайки изтребителите американско и френско производство. „В Украйна нямаме този лукс.“

Увеличеният темп на руските атаки срещу украинската инфраструктура също така внесе нова актуалност във въпроса как и кога да се използват замразените активи на Москва за подпомагане на Украйна. Лидерите на САЩ и Европа работят по план за превръщане на постъпленията от замразените руски пари в голям заем за Украйна.

„Имаме нужда от пари сега“, отбеляза Рудик. „Пред нас стои една проста задача: да оцелеем през лятото и да преминем някак през зимата.“

Някои западни държави се вслушват в молбите на Украйна за повече противовъздушна отбрана, която би могла да помогне за защитата на градовете и критичната инфраструктура от руски атаки, особено след разрушенията, отприщени при ударите през май и юни. Германия вече обмисля изпращането на четвърта батарея Пейтриът, а канцлерът Олаф Шолц призовава съюзниците си да направят повече; Италия се готви да изпрати повече собствени системи за ПВО, а дори държави като Испания изпращат нови боеприпаси. В края на миналата седмица администрацията на Байдън включи още ракети за противовъздушна отбрана в последния си пакет от помощи за Украйна.

Получаването на повече средства за противовъздушна отбрана е необходимо, но едва ли достатъчно условие, за да започне възстановяването на пострадалия украински електроенергиен сектор. Дори в големите електроцентрали, които имаха чадър за противовъздушна отбрана, като критичната Триполска ТЕЦ в Киев, украинските сили просто изчерпаха боеприпасите си при голямото нападение на Русия през април; централата беше разрушена. Но дори и при по-добра противовъздушна отбрана енергийните експерти се съмняват, че до зимата ще могат да бъдат възстановени повече от 2 до 3 гигавата мощности за производство на електроенергия. Това би довело до голям недостиг на електроенергия, без да споменаваме продължаващите щети на топлофикационните централи, които осигуряват централно отопление през жестоката зима в Украйна.

Едно краткосрочно, но скъпо решение би било да се разчита на по-голям внос на електроенергия от Европа. Точно преди началото на руското нападение тази година Украйна всъщност изнасяше излишъка от произведена електроенергия за Европа, но това скоро бе преустановено. Днес Украйна може да внася около 1,7 гигавата електроенергия от Европа, а в краен случай дори може да получи повече от 2 гигавата. Проблемът е, че вносната електроенергия е по-скъпа от местното украинско производство, което утежнява и без това затегнатите финанси на страната.

Другото решение, което отдавна се обсъжда в Украйна, е да се изградят повече малки, децентрализирани електроцентрали, включително малки газови турбини и възобновяеми източници като слънчева и вятърна енергия. Стремежът към повече възобновяеми енергийни източници всъщност се засили по време на войната и особено след руското нападение тази пролет.

Членовете на Координационната група по енергетика на Г-7+ и правителството на Украйна очертаха планове за повишаване на устойчивостта на електроенергийния сектор, включително чрез по-децентрализирано производство. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви на конференцията в Берлин, че Брюксел набира средства за спешни ремонти в енергийния сектор, както и за множество малки генератори. „Целта е да се подпомогне децентрализацията на електроенергийната система и по този начин да се повиши устойчивостта“, каза тя.

Най-голямото предимство на замяната на олющените централизирани електроцентрали с множество по-малки, широко разпръснати източници на енергия е, че те много по-трудно могат да бъдат взривени от руските ракети.

„Ако имате източници на микроенергия, и то много, тогава Русия няма да има достатъчно ракети, за да порази всички тях, дори и да знае къде се намират“, каза Прокип. „Така че разпределеното производство на електроенергия е правилният път, но правителството не е предприело достатъчно стъпки, за да направи това, когато е можело.“ /БГНЕС

-----------------

Кийт Джонсън, анализ за "Форин Полиси"