Сръбските служби работят на пълни обороти когато трябва да се преследват разследващи журналисти, протестиращи граждани и студенти или лидери на опозицията. То не беше инсталиране на шпионски софтуер в мобилните устройства, арестуване и пребиване на граждани и студенти, съдопроизводства, обискиране на седалища на редакции и НПО-та, фалшиви новини и каквото се сетите.

През 2023 г. на въпрос на българската информационна агенция БГНЕС относно причините за намаляването на населението в община Босилеград – с 40% за две десетилетия, както и за това доколко екологичните проблеми в региона са фактор за това обезлюдяване, сръбският президент започна отговора си така: „Всичко разбрах. Всичко знам. Знам и кой ви каза да ме попитате това. Добре следя кой от Ниш, кой от Босилеград и кой е от Културно-информационния център там“.

Не ще и дума, че Вучич „добре следи“ кой какво си говори по телефоните. Но когато става дума за обикновени престъпници, които застрашават живота и имуществото на гражданите, и той и неговите разследващи органи са или безпомощни, или незаинтересовани.

Полицията в Босилеград вече десетина години не може да се справи с някакъв селски пироман, който се забавлява да опожарява къщи и стопански постройки в село Гложйе, Босилеградско. Сред тях има необитаеми, но има и такива случаи, в които хората останаха без покрив над главата и никой нищо не им помогна. Повечето нямат възможност да си построят къщите отново.

Селото се намира на десетина километра от Босилеград. В разцвета на силите си в средата на миналия век е имало 113 домакинства и 840 жители. Сега са останали още стотина жители, които треперят от несигурност и страх, мъчат се да слагат камери с видео наблюдение, сензорни лампи и да се снабдяват с кучета пазачи.

В началото на декември изгоряха още две къщи! Едната от тях миналата година е била провалена и ограбена.

Селската мълва уж знае всичко, пък никой не предприема нищо. През 2016 г. беше арестувано едно лице и след временно задържане бе пуснато със стандартното обяснение - липса на доказателства.

Компетентните органи не могат да открият престъпника, властта не прави нищо да помогне на бедстващите, пожарите периодично избухват отново, хората се страхуват и си измислят най-различни теории.

Как пък при толкова следене и подслушване, от което се тресе „Амнести Интернешънъл“ и световните агенции, полицията на Вучич не можа да залови един обикновен селски кокошкар! Ако някога някой журналист се доближи до него и успее да му зададе тоя въпрос, той сигурно пак ще отговори с думите „знам кой ви каза да ме попитате това“! І БГНЕС

-----------

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.