Операта се ражда във Венеция, а описанието на Ивлин е написано точно когато тази форма на изкуство придобива все по-голяма популярност. Нейните корени обаче не са в големите обществени театри, а в двора.

Съкращението на италианския израз opera in musica - работа в музиката - операта е замислена около 1600 г. от група флорентински интелектуалци, музиканти, поети и хуманисти, станали известни като Camerata. Те вярвали, че създават форма на изкуство, която ще обедини музиката и поезията в самостоятелен език. По средата между пеенето и говоренето, тя е предназначена да пресъздаде величието на древногръцката драма, съобщи National Geographic.

Спонсорирани от принцове и местни благородници, тези ранни постановки се играели в банкетни и бални зали, а входът бил само с покани. Разликата между сцената и публиката е била незначителна, а зрителите са носели маски и са се присъединявали към тях. Спектакълът често е бил преувеличен, за да впечатли гостуващите високопоставени лица.

Артистична революция

В началото на XVI в. Европа преживява "фундаментална историческа криза", както казва италианският политически теоретик от XX в. Антонио Грамши, която обхваща голяма трансформация във всички институции. Появяват се нови, популярни предприятия за печелене на пари, които изместват старите, феодални форми на икономическа организация.

Тази динамична атмосфера оказва влияние върху операта по време на венецианския карнавал през 1637 г. Вихър от театрална дейност, градът е гореща туристическа точка и дом на пътуващи театрални трупи. Композиторите Бенедето Ферари и Франческо Манели пристигат в града и наемат Театро Сан Касиано от аристократичното семейство Трон. Там се състои премиерата на операта "Андромеда" - първата публична опера, достъпна за всеки, който може да си позволи билет. Цените са достатъчно ниски, за да могат да присъстват всички, освен най-онеправданите граждани на Венеция.

Въпреки първоначалното вълнение, предизвикано от този нов експеримент, "операта всъщност е била по-скоро бавно издигане към успеха, отколкото мигновен хит", казва Тим Картър, почетен професор по музика в Университета на Северна Каролина. В предишната си версия придворната опера просто се е опитвала да разкаже история с помощта на музикална реч. Съдържанието не е имало голямо значение за онези зрители по онова време, тъй като те са присъствали, за да бъдат видени, а не за да видят представлението.

Когато обаче композиторите започват да пишат за публичната сцена, те трябва да се научат как да задоволяват нуждите на масите, като привличат вниманието и въвличат публиката в историята, след като музиката я завладее в една "игра на натиск и привличане между сцената и публиката", каза Картър.
През 20-те години след постановката на "Андромеда" композиторите и продуцентите измислят как да затвърдят привлекателността на операта за масите във Венеция. До края на XVII в. в града има девет оперни театъра. 

Пищни постановки

Сюжетите на операта не са единственото нещо, което се променя, за да завладее публиката. Операта става още по-привлекателна чрез своите постановки, които включват смели костюми, омагьосващи декори и изобретателни специални ефекти. Сред Торели, който се специализирал в иновативните сценични машини. Военноморски инженер, дошъл във Венеция през 1639 г., Торели бил запален по театъра. Неговите добре познати "славеи" са платформи, които позволяват на певците да изглеждат окачени във въздуха. Използвайки система от лебедка и противотежест, задвижвана от колело, Торели е можел бързо да сменя декорите между действията. За да отговори на грандиозните му виждания, е било необходимо по-голямо "платно". През 1641 г. той построява Teatro Novissimo - първата специално построена опера в света.

Сценичните проекти на Торели предизвикват голяма сензация. Джулио дел Коле, който пише съвременни описания на техническите новости в оперите по онова време, описва "Белерофонт", чиято премиера в "Новисимо" е през 1642 г. "От облаците се появиха Палас Атина и Диана на сложна машина; зрителите, които не можеха да видят как се управлява ... бяха изумени", пише той.

Имало още няколко ключови елемента за огромния успех на операта във Венеция. Един от тях е огромният талант на композиторите, които пишат за новия жанр, а именно Клаудио Монтеверди и неговият ученик Франческо Кавали. И двамата били надарени да предизвикват емоции у публиката чрез музиката. Кавали се превръща в един от най-плодовитите композитори в града, като между 1639 и 1669 г. създава повече от 20 опери.

Изпълнителите също са от решаващо значение за нарастването на популярността на операта. И мъжете, и жените певци са обичани - от кастратите (певци мъже, които се подлагат на кастрация, за да запазят високите си тонове), като Джузепе Мария Донати, до прочутите сопрани, като Анна Ренци.

За една от певиците, които се появяват в La Finta Pazza (Измамената луда) на Франческо Сакрати през 1641 г., се казва, че пее "толкова деликатно, че душите на слушателите, сякаш привлечени през порталите на ушите, се издигат към небето".

Творчески рискове

Приемането на операта във Венеция ѝ позволява да процъфтява в продължение на векове в залите и концертните зали на града. Гледките и звуците на Венеция, като например карнавалът, стимулират творчеството. Въпреки това операта е била рискована. Тя е изисквала големи първоначални инвестиции. Продажбите на билети рядко покриват производствените разходи в първите години от съществуването ѝ.

Но през 60-те години на XIX в. икономиката на оперното изкуство вече е установена. Най-евтината цена на билета се равнявала на дневната заплата на един работник. Най-добрите места в залата, централните ложи, обикновено се отдават под наем на богати семейства или посланици. Залата се осветявала със свещи, а по време на представлението се сервирали освежителни напитки. Виковете, възгласите и освиркванията са били част от преживяването.

Понякога зрителите се затруднявали да проследят сюжета или да се идентифицират с героите, което водело до появата на комични сцени. Те произлизат от италианската полупровизирана форма на комедия дел'арте (комедия на професионалните артисти) и осигуряват известно облекчение. Комичните герои, които обикновено заемат ниско социално положение, са средство за привличане на по-широка публика, която може да се идентифицира с тях. Появяват се комични арии или дуети, като ранен пример за това е операта на Монтеверди от 1642 г. "Коронацията на Попея" (L'in-coronazione di Poppea), в която главната героиня Дамигела споделя комичен любовен дует със своя паж Валетто.

Благодарение на тези и много други нововъведения Венеция запазва титлата си на главен оперен център до средата на XVIII век. Заедно с Неапол във Венеция се намират основните центрове за музикално обучение и главните певци в Европа. Въпреки че операта се превръща в световна форма на музикално изкуство, Венеция остава център на оперните спектакли.

В момента се извършва вярна историческа реконструкция на венецианския театър "Сан Касиано", където през 1637 г. се е състояла пионерската постановка на "Андромеда". В рамките на проекта ще бъдат инсталирани сценични машини от епохата на барока, за да се постигнат същите движещи се декори и специални ефекти, каквито са виждали първите зрители на театъра, като се отпразнува това, което днес е световна форма на изкуство в града, в който се е родило. | БГНЕС