Музика като тяхната, Pink Floyd изглежда като уникална, сложна цялост, предаде Фар Аут. Освен художествената си привлекателност, тя е и мястото, където се срещат две фигури, които изглеждат несъвместими – Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс. От дивата природа на два на пръв поглед противоположни характера се ражда невъзможен, превъзходен звук, който се отличава с деликатност и изисква да бъде чут, видян и почувстван.

Каквито и да са разнообразните мнения за Pink Floyd в съвременната епоха и колкото и да е омрачено наследството им от конфликтите между двете им фигури, не може да се отрече, че голяма част от музиката им те привлича. В крайна сметка, освен звуковото величие, музиката им има и по-дълбока привлекателност, която произтича от тематиката и необяснимата способност да докосва различни настроения.

Въпреки това, неоспоримата простота също така прикрива по-широката, поглъщаща атмосфера, която по някакъв начин, в повечето случаи, се усеща като нещо лично. В крайна сметка, въпреки съмненията и конфликтите, зад затворените врати Pink Floyd се стремяха да създадат артистично величие, показвайки, че са едно цяло, което надхвърля индивидуалните им способности.

В резултат на това групата може би е била дълбоко разединена, но много от песните са вдъхновени от реални човешки преживявания и емоции, което им придава вечна актуалност, която малцина са успели да имитират. Това е и причината, поради която, въпреки богатството на материали, доказващи артистичното майсторство и техническата прецизност на Pink Floyd, много хора се връщат постоянно към една конкретна мелодия.

При групи като Pink Floyd е лесно да се пренебрегнат или критикуват хитовете, защото в очите на феновете много други пренебрегнати бисери говорят повече, отколкото хитовете някога биха могли. С „Wish You Were Here“ обаче Уотърс и Гилмор сякаш са уцелили в десятката, не само звуково, но и в способността (и неспособността) си да създават магия заедно, когато най-малко са го очаквали.

Свободно свързана с падението на Сид Барет и широко изследваща загубата и екзистенциализма, „Wish You Were Here“ не само се превърна в класика на Pink Floyd заради музикалното си величие – това е страхотна мелодия дори за тези, които не са запознати с историята й – но и защото е изпълнена с неочаквани слоеве и сложна дълбочина, които могат да бъдат забелязани само с внимателно и непоколебимо ухо.

В същото време песента докосва скръбта във всеки от нас, забивайки тръните си в сърцата на всички, които някога са се чувствали изгубени, докато се борят с мъката и копнежа. Когато Уотърс напусна групата, той започна период, в който изцяло изключваше Гилмор от соловите си репертоари. „Wish You Were Here“ обаче беше изключение, именно защото означаваше много за него, дори и да му беше трудно да я изпълнява на живо.

„Все още ми се напълват очите със сълзи, когато я пея, защото е толкова важна за всеки ден от живота ми“, признава той по време на радио интервю с Джим Лад през 1992 г. и продължава: „Защото твърде често не успяваме да създадем връзките, които трябва.“ Макар че тази сантименталност може да произтича от размислите на Уотърс за Барет, никой не може да каже със сигурност дали тя го е накарала да размишлява и върху собствените си недостатъци или върху конфликтите в групата.

Така или иначе, песента остава дълбоко вкоренена класика, която докосва сърцето и се усеща като проявление на всичко и нищо. Може би това е и причината Уотърс да се чувства необяснимо превзет, докато я изпълнява, сякаш тя се появява като вихрушка от изгубени чувства и спомени – онези, за които се борим да задържим, дори когато знаем, че ще ни донесат голяма болка и страдание. | БГНЕС