За Джорджа Мелони уикендът е неприятен. Италианският лидер ще бъде домакин на среща на световните лидери, за да се сбогува с един многоуважаван папа, чиито публични възгледи - от отношението към хората, бягащи от война, до климатичната криза - са диаметрално противоположни на нейните.
Докато папа Франциск беше твърд защитник на търсещите убежище и благославяше корабите, които спасяваха бежанците в морето, Мелони веднъж заяви, че Италия трябва „да репатрира мигрантите обратно в техните страни и след това да потопи лодките, които са ги спасили“.
На събитието присъстват близки съюзници на Мелони, включително президентът на САЩ Доналд Тръмп, когото Франциск остро разкритикува за антиимиграционната му позиция, като заяви: „Всеки, който иска да строи само стени, а не мостове, не е християнин“. Лети и президентът на Аржентина Хавиер Милей, който в различни моменти наричаше понтифекса имбецил и представител на „злото“.
На съвместно заседание на парламента на 23 април Мелони цитира как папата „е върнал гласа на онези, които не са имали такъв“.
Думите на италианския премиер бяха остро критикувани от опозиционните партии в парламента. Лидерът на лявоцентристката опозиционна Демократическа партия, Ели Шлейн, заяви: „Франциск не заслужава лицемерието на онези, които депортират мигранти, вземат пари от бедните, отричат извънредната ситуация с климата и отказват грижи на онези, които не могат да си ги позволят“.
Бившият италиански министър-председател Матео Ренци от Italia Viva беше също толкова язвителен. „Много е смешно, че всеки от нас се опитва да заграби малко парче от неговото наследство“, каза той. Обръщайки се към членовете на правителството, той добави: „Вашите лагери за задържане на мигранти бяха позор за папа Франциск“.
По големите въпроси италианският премиер и папата не биха могли да бъдат по-различни. Извънредната ситуация с климата за Франциск е морална и духовна криза, изискваща радикален и системен отговор, докато за Мелони екологичният преход е подчинен на икономическата конкурентоспособност и националния интерес.
В областта на икономиката папата осъди „културата на разхищението“, критикувайки системата, която оценява хората според тяхната производителност, и призова за икономика в служба на човешкото достойнство. Междувременно Мелони премахна субсидиите за бедните и намали здравните грижи.
„Имаше огромна пропаст между двамата“, каза Франческо Галиети, основател на Policy Sonar, политическа консултантска компания в Рим. „Мелони заложи на атлантизма, на близките отношения с Тръмп, докато Берголио (папа Франциск) в никакъв случай не беше проамерикански настроен, нито приятел на Тръмп. Съществуваше и разминаване в геополитическата визия: Франциск провеждаше политика на сближаване с Китай, докато при Мелони Италия се оттегли от амбициозната инициатива на Пекин „един пояс, един път“.
Но в личен план те изглеждаха приятелски настроени, дори приятели.
„Въпреки това - добавя Галиети - приятелството между Мелони и папата уж било истинско“. Те са разговаряли на испански език и са се срещали често. Това не бива да ни изненадва: в края на краищата папата, който е израснал по време на диктатурата на Видела в Аржентина, е бил принуден да съжителства с генерали в униформи, които са далеч по-вдясно от Мелони.“
Министър-председателят отдавна афишира личните си отношения с Франциск, като често цитира подробности от разговорите им в публични речи. Много политически наблюдатели и медии определиха стратегията на премиера като „operazione simpatia“, опит да спечели електората си, като изтъкне приятелството си с един от най-обичаните понтифици.
Със смъртта на Франциск Мелони изгуби човек, който е важен за нея в политически, а вероятно и в личен план.
„Франциск прие историята на Мелони, нейното себепредставяне като неудачник“, казва професор Алберто Мелони, църковен историк в университета в Модена-Реджо Емилия и ръководител на катедрата на ЮНЕСКО по въпросите на религиозния плурализъм и мира. „Веднъж Берголио ми каза, че харесва премиера, защото е „жена от народа“.
Професорът заяви, че решаващият въпрос за Мелони е дали следващият лидер на католическата църква също ще играе полезна роля.
-----
Лоренцо Тондо, „Гардиън“