Управляващият директор на Международния валутен фонд  (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че през 2025 г. се предвижда ръст на глобалната икономика от 3,3%, а ръстът на икономиката на САЩ ще е по-голям от тази на ЕС.

Изявлението ѝ дойде по време на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 в Кейптаун, Южна Африка:

„Предвиждаме глобален растеж от 3,3% през тази и следващата година - стабилен, но доста под средното историческо равнище и в контекста на високите нива на публичния дълг. В основата на това стоят увеличаващите се различия между икономиките, като растежът в САЩ е по-силен, а в ЕС се наблюдава малко по-постепенно засилване, отколкото се очакваше преди. На нововъзникващите пазари и в развиващите се икономики растежът през 2025 г. като цяло съответства на миналогодишните резултати“, каза Георгиева.

„Глобалният процес на дезинфлация продължава. С постепенното охлаждане на пазарите на труда и очакваното по-нататъшно понижение на цените на енергията се очаква общата инфлация да продължи да се движи към целевите стойности на централните банки“, добави тя.

Георгиева отбеляза, че икономическите политики на новата президентска администрация в САЩ създават висока несигурност, която кара правителствата на други страни също да коригират своите политики.

„Рисковете също се разминават. В краткосрочен план има известен потенциал за растеж в САЩ, където положителните нагласи могат да стимулират активността. Но като цяло рисковете са низходящи за повечето други икономики, включително рискът от предизвикани от политиката смущения в процеса на дезинфлация или от изтичане на капитали от икономиките на възникващите пазари“, подчерта директорът на МВФ.

Тя заяви, че перспективите за растеж са на най-ниското си равнище от десетилетия и това изисква политики, които „да осигурят здрава основа за по-висок и по-траен растеж“.

„Макроикономическата и финансовата стабилност трябва да бъдат запазени, за да се даде възможност за растеж. За тази цел държавите трябва да управляват множество фактори: да ограничат краткосрочните рискове, да възстановят буферите и да подобрят средносрочните перспективи за растеж. Централните банки продължават да се съсредоточават върху пълното възстановяване на ценовата стабилност и да го правят, като същевременно подкрепят активността и заетостта“, каза Георгиева.

Тя призова повечето държави „да приведат публичния дълг в устойчив вид и да възстановят фискалните си резерви“.

„От решаващо значение е държавите да предприемат амбициозни реформи за повишаване на производителността и подобряване на перспективите за растеж. Конкретните приоритети ще варират в различните държави, но като цяло това изисква насочване към политики, свързани с предлагането: намаляване на бюрокрацията, засилване на конкуренцията и насърчаване на предприемачеството, укрепване на образователните системи, интелигентно регулиране, което може да насърчи поемането на рискове, и бърз, но безопасен напредък на технологиите, повишаващи производителността, като например изкуствения интелект“, заяви Георгиева.

Според управляващия директор макар и реформите да са ключови, в много държави те са възможни само с „външна подкрепа“.

„Засилването на външната подкрепа е от жизненоважно значение, за да се помогне на държавите да осъществят реформите чрез развитие на капацитета и преференциална външна подкрепа, както и чрез действия за привличане на повече частни потоци“, каза тя.

„Налице е също така спешна необходимост от справяне с предизвикателствата, свързани с дълга. Няколко държави може да се нуждаят от преструктуриране на дълга си, докато много други са изправени пред високи лихвени плащания и нужди от рефинансиране, които ограничават способността им да инвестират в бъдещето си. Ключова стъпка е да се подобри предвидимостта и навременността на процесите на преструктуриране, като се надгради значителният напредък, който вече е постигнат, включително в рамките на общата рамка. Трябва също така да помогнем на държавите с устойчив дълг, но изправени пред високи нужди от лихвени плащания и рефинансиране, които ограничават възможностите им да инвестират в образование, здравеопазване или инфраструктура“, добави Георгиева. | БГНЕС