Ако чакахме с Украйна толкова дълго, колкото чака Северна Македония, за да започне преговори, Украйна щеше да започне преговори през 2045 г.

Това заяви Марта Кос, еврокомисар по разширяването, в интервю за Радио "Свободна Европа".

Кос изрази очакванията си, че до края на мандата ѝ като комисар – позиция, която тя зае преди седем месеца – Черна гора и Албания биха могли да станат членове на Европейския съюз. Днес, 29 април, тя пристигна в Белград в условията на политическа криза, започнала преди шест месеца, и масови протести срещу режима на Александър Вучич.

"Сърбия вече има ново правителство и първо ще се срещна с новия министър-председател (Джуро Мацут – бел. ред.), защото Сърбия наистина трябва да изпълни обещанията си. Думите не са достатъчни. Ето защо виждам мисията или посещението си като наистина значимо усилие за връщането на Сърбия по европейския път. Ще се срещам не само с представители на правителството, не само с президента. Ще се срещна с представители на организации на гражданското общество, с които поддържам постоянен контакт. Ще се срещна със студентите. Ситуацията не е лесна, но всъщност това, което протестиращите изискват от сръбското правителство, е същото, което Европейската комисия изисква от Сърбия да изпълни в процеса на преговори. Това са върховенството на закона, борбата с корупцията, обществените поръчки, медийното законодателство и избирателното законодателство. Сърбия обеща много през декември в така наречения неофициален документ, така че сега ще трябва да проверим дали те изпълняват обещаното. Обичам да казвам, че съм най-големият поддръжник на протестиращите, защото, ако Сърбия е сериозна по пътя към ЕС – а те ми казват, че е – ще трябва да изпълни обещанията си", каза Марта Кос.

Тя посочи, че е комисар от пет месеца, но се е срещала и с Вучич, защото смята, че трябва да има диалог: "Да бъдеш страна кандидат, или да се преструваш, че кандидатстваш за членство – това е избор. И те избраха, Сърбия избра този път, но този избор идва с отговорност, идва със задължения. Надявам се, че новото правителство ще оправдае очакванията. През последните няколко месеца, или година, изпълнението на задълженията не е добро."

Относно политическата парализа в Косово, Кос отбеляза, че е в контакт с косовските политици и те твърдят, че са "за" нормализиране на отношенията със Сърбия, което всъщност е предпоставка за старт на преговорния процес на Прищина и получаване на статут на страна кандидатка.

"Знаете ли, аз съм от Словения, която преди това беше част от тази територия в по-широк смисъл. Така че, в някои аспекти, регионът е бил по-добър преди 20 години, отколкото е днес. Има две много тъжни истории, или дори три. Една от тях е, че Косово не може да продължи напред. Друга тъжна история е Северна Македония. Знаете ли, ако чакахме с Украйна толкова дълго, колкото чака Северна Македония, за да започне преговори, Украйна щеше да започне преговори през 2045 г. И, разбира се, виждаме Босна и Херцеговина", заяви още еврокомисарят.

Марта Кос посочи, че няма яснота дали наказателните мерки на ЕС срещу Косово ще бъдат премахнати, защото не всички държави членки подкрепят подобно решение.

Кос коментира и ситуацията в Република Сръбска (РС) – ентитет (съставна част – бел. ред.) на Босна и Херцеговина. Тя разкри, че не всички членове на ЕС са "единни" по въпроса за налагането на санкции срещу Додик.

"Трудно е да се работи с някой, който не прави всичко възможно в интерес на страната си – Босна и Херцеговина. И е трудно да се работи с някой, който се противопоставя на териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред", каза тя относно президента на РС Милорад Додик. "Това е една от причините, поради които все още не успяваме да започнем преговори с Босна и Херцеговина, въпреки че Босна и Херцеговина има статут на кандидат, но поради вътрешнополитическата ситуация те дори не могат да назначат главен преговарящ. Не са в състояние да изложат на хартия програма за реформи, която ще им позволи да получат един милиард евро от Плана за растеж на ЕС. Засега има някои положителни моменти, а именно че в Република Сръбска има опозиция, която става все по-конструктивна, и това би могло да бъде пробив в преговорния процес."

Марта Кос посочи още, че геополитиката се е променила в смисъл, че разширяването на ЕС преди не е било толкова тясно свързано със сигурността и мира на континента.

"Някак си, с разширяването днес, се връщаме към основите на това защо ЕС е създаден – за да се осигури мир, свобода, просперитет, а днес бихме могли да добавим – и сигурност. Това всъщност правим в целия процес. Разбира се, все още става въпрос за глави, клъстери и показатели, но не трябва да се проваляме. Днес е много важно да не се проваляме в процеса на разширяване, който е най-успешната външна политика на ЕС", каза още тя.

Еврокомисарят подчерта, че би било провал, ако нито една нова държава не се присъедини към ЕС до края на мандата на настоящата Европейска комисия.

"Можем да направим това с Черна гора. Всички глави са отворени, така че ги затваряме, за да можем да завършим процеса до края на 2026 г. от техническа гледна точка. С Албания бихме могли да завършим процеса от техническа гледна точка до края на 2027 г. Защо казвам 'от техническа гледна точка'? Тъй като това е процедура на преговори, страните кандидатки трябва да осъществят реформи, но след това зависи от държавите членки да решат дали тези страни ще станат членове, или не. Молдова е наистина добър ученик в цялата група. Те наистина усещат този исторически момент. И това е нещо, което вероятно не сме виждали преди, защото те искат да принадлежат към общност от ценности и демокрация. Те са готови да направят всичко възможно. Дори Украйна. За първи път в историята преговаряме със страна във война. Никога, никога не сме правили това преди. Сигурна съм, че бихме могли да имаме повече от двама нови членове", каза още Марта Кос. | БГНЕС