Когато на 2 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нови мащабни мита, светът се готвеше за нов скок на инфлацията, но три седмици по-късно все повече икономисти и политици смятат, че се случва точно обратното, съобщи „Евронюз“.

Митата може да се окажат далеч от това да стимулират инфлацията и да доведат до още по-ниски лихвени проценти в Европа.

Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече започнаха да коригират тона си. По-рано този месец Управителният съвет единодушно намали лихвения процент по депозитното улеснение с 25 базисни точки до 2,25%, като председателят на ЕЦБ Кристин Лагард намекна, че е обсъждан и ход от 50 базисни точки.

Изглежда, че съобщението за митата в САЩ е наклонило позицията във Франкфурт, като сега политиците дават приоритет на рисковете за растежа.  

„Виждаме влиянието на тарифите върху индекса на мениджърите по поръчките, намеренията за покупка и наемане на персонал“, заяви Лагард в интервю за The Washington Post тази седмица, като добави, че „митата вероятно имат по-скоро дезинфлационен, отколкото инфлационен характер“.

Лагард посочи също така, че на предстоящото си заседание през юни ЕЦБ вероятно ще преразгледа в посока надолу прогнозите си за растежа.   

От началото на април цените на петрола се понижиха с над 15%, а европейският холандски бенчмарк за природен газ TTF - с над 22%.  

Това охлаждане на енергийните пазари отразява очакванията за забавяне на глобалния растеж, особено ако митата на САЩ ограничат търговските потоци и намалят доверието на бизнеса.

Същевременно еврото укрепна спрямо долара, като по този начин ограничи вносната инфлация.  

Друга сила, подхранваща дезинфлацията, особено в Европа, е очакваното пренасочване на световните стоки.  

Икономистът от Goldman Sachs Джовани Пиердоменико заяви, че американските мита ще създадат излишък от около 280 млрд. евро в глобалното предлагане. С намаляването на търсенето в САЩ част от този излишък, особено от Китай, вероятно ще намери пътя си към Европа.

Минали периоди показват, че около 15% от свръхпредлагането се оказва в еврозоната, което се равнява на 1,5-2% увеличение на предлагането на стоки. „По наши оценки това би трябвало да се изрази в около -1,5% понижение на ценовото равнище на основните стоки, което съответства на -0,5% понижение на основния Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)“, каза Пиердоменико.

„Китай ще има свръхкапацитет, ще иска да пренасочи износа си някъде, вероятно към Европа. Това ще окаже потискащо въздействие върху цените“, каза Лагард.  

С отслабването на инфлационния натиск пазарите все повече залагат на това, че ЕЦБ ще предприеме допълнителни намаления на лихвените проценти преди края на годината. Сега Bank of America очаква депозитната лихва да спадне до 1,25% до декември, като се позовава на „по-нисък растеж, още по-ниска инфлация и по-нататъшно понижаване на лихвените проценти“.

Наскоро банката ревизира надолу прогнозите си за БВП на еврозоната до 0,8% за 2025 г. и 1,0% за 2026 г., като изтъкна свързаната с митата несигурност, по-силното евро и потиснатото глобално търсене.

Предвид силно експортната икономика на Германия и нейната уязвимост от митата в автомобилния сектор се очаква тя да се свие с 0,1% през 2025 г. Прогнозите са Франция и Италия да нараснат съответно с 0,4% и 0,7%.

Натискът за намаляване на заплатите засилва дезинфлационната тенденция. Бил Дивини, ръководител на отдел „Макроизследвания“ в ABN Amro, заяви, че през първото тримесечие индексът за проследяване на заплатите в действителност е спаднал до 2,7% - най-ниската стойност след пандемията. „Дезинфлационните сили означават, че ЕЦБ вероятно ще намали лихвените проценти допълнително до 1,5% до септември“, каза той.

Дивини добави, че неотдавнашното поскъпване на еврото, по-строгите финансови условия и по-ниските цени на енергията са засилили аргументите за по-нататъшно облекчаване. „Увереността ни, че инфлацията ще доведе до подценяване на целта на ЕЦБ от 2% до края на годината, се засили.“

Докато ЕЦБ реагира на европейските условия, рискът от спад в САЩ е голям. Икономистът от Goldman Sachs Александър Стот отбеляза, че през миналите цикли повечето европейски икономики са навлизали в рецесия в рамките на три тримесечия след свиването на икономиката на САЩ. „Ние вече прогнозираме малък спад за Германия, Италия и Швейцария през третото тримесечие на тази година“, каза той.  

Макар че пълните ефекти от търговските мита на президента Тръмп все още не са се проявили, ранната реакция на пазара и на политиката предполага, че опасенията за инфлацията може би са били преувеличени.

Вместо това спадащите цени на суровините, по-слабото търсене и пренасочването на глобалното предлагане създават дезинфлационна среда, която може да принуди ЕЦБ да ускори цикъла си на облекчаване през следващите месеци. | БГНЕС