„Власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине."

Думи на великия Атанас Буров (1875-1954 г.), които и до днес звучат стряскащо актуално.

Помни ли днешната власт българския финансист, филантроп, дипломат и политик, бивш министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919 – 1920), и на външните работи и изповеданията (1926 – 1931)? 

Смятан за една от най-влиятелните личности в българския политически живот през първата половина на XX век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“, Буров оставя дълбока следа в българската история. 

След Деветосептемврийския преврат той е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд, лежал по затворите, и накрая умира в затвора през 1954 г. Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат.

За да се пази паметта му жива, в края на 2011 г. в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ и в непосредствена близост до БНБ официално е открит паметник на Атанас Буров. Монументът е изграден с лични средства на тогавашния банкер (сегашен подсъдим за фалита на КТБ) Цветан Василев, и е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков. Създаден е по инициатива на председателя на фондация „Достойни българи“ – Илия Георгиев. 

Макар поставен на видно място в центъра на столицата, и макар до него да минават хиляди софиянци всеки ден, а самият той да е виден от почти всеки прозорец на Българската народна банка, паметникът днес тъне в разруха. Фундаментът е напълно рухнал, всеки момент и статуята на видния българин ще падне. 

По ирония на съдбата в краката му стои надпис: “Бог да пази България и нейния трудолюбив и честен народ“. Как ли щеше да постъпи самият Буров при вида на паметника – дали нямаше да повтори и днес думите си: „…Ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист... кажете ми, за Бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони“? I БГНЕС