В България има около 770 – 800 хиляди души с диабет, или 16,55% от населението на възраст между 20 – 79 години. Проблемът е страшно голям като това не е тенденция само в България, но и в световен мащаб.

Това заяви председателят на Българското дружество по ендокринология проф. д-р Анна-Мария Борисова, предаде репортер на БГНЕС.

Социално значимите заболявания са гигантски удар срещу човечеството.

Според последния скрининг в страната, направен от 25 март до 10 май състоянията на захарен диабет и предиабет в България растат. Диабетиците в страната са около 770 хиляди, или 16,55% от населението на възраст между 20 – 79 години. През 2012 г. процентът е бил 9,6%, а през 2017 г. – 12,5%.

През 2024 г. 29,9% е честотата на диабета между 60 и 69-годишна възраст, или това значи, че всеки трети над 60 години е с диабет.

Оценено е, че в световен мащаб 240 млн. души живеят с недиагностициран диабет. Две трети от нашата популация е с наднормено тегло. 

50% от лицата с предиабет след 5 години са вече диабетици, показват данните от 2012 и 2017 г.

Предиабетът прогресира в захарен диабет при 10% от хората годишно

Предиабетът прогресира в захарен диабет тип 2 при поне 10% от хората годишно. Има и такива, които се връщат назад, но това са хора, които променят диетата и започват физическа активност, заяви от своя страна проф. д-р Михаил Боянов от Българското дружество по ендокринология.

Преди да развият захарен диабет тип 2, хората минават през състояние на предиабет.

„Навременното откриване на предиабет е критично за предотвратяване на прогресията към захарен диабет тип 2, както и развитието на сериозни усложнения като коронарна болест на сърцето и хронична бъбречна болест,“ предупреди ендокринологът от Клиниката по Ендокринология в УМБАЛ „Александровска“.

„Ранното разпознаване на състоянието позволява по-ефективно управление на здравословните рискове и предоставя възможност за значителни подобрения чрез промени в начина на живот и, при нужда, медикаментозна терапия“, заяви проф. Боянов.

По думите му инсулиновата резистентност не е болест.  

65% от пациентите имат влошено състояние.

Проф. Боянов допълни, че за развитието на диабет сериозно влияние оказват високото телесно тегло, родственици, прекарали сърдечносъдови заболявания, поликостозата на яйчниците при жените, артериална хипертония или терапия за хормони.

Ендокринологът обърна внимание на въпросника за идентифициране на лицата с повишен риск от предиабет и диабет – FINDRISK.

„Колкото по-рано се открие и третира състоянието, толкова по-добри са шансовете за избягване на сериозни усложнения“, допълни проф. Боянов и наблегна още по-остро на важността от ранен скрининг и превенция:

„Който има късмет – получава инфаркт, който няма късмет – получава инсулт“.

Ендокринологът коментира, че в България все още съществува проблемът, свързан с липсата на утвърдена методика за работа на лабораториите, когато става въпрос за изследване за диабет.

Обездвижването е сред рисковете от диабет при най-малките.

„COVID ни затвори вкъщи и увеличи присъствието на дигиталната реалност в нашия живот. Това показва защо при децата нараства диабетът. Ако в миналото детето си тръгваше от училище в 12 ч. на обяд, за да го гледат баба му и дядо му, то днес децата стоят на занималня до 17 ч. следобед“, каза той и допълни, че всичко това влияе за обездвижването при децата.

Като друга причина специалистът открои хранителните навици и изкуствени подобрители в продуктите. | БГНЕС