Културата е в криза не от сега, а от много години, заяви служебният министър на културата - диригентът Найден Тодоров, представяйки няколко варианта за излизане от кризата, върху които да стъпи секторът. Изборът ще бъде оставен на парламента, в момента, в който се появи редовно правителство, предаде репортер на БГНЕС.

Тодоров съобщи, че ще представи на Народното събрание плана за пътя, който културата трябва да поеме в трите разработени от него и екипа му варианта - дясно, ляво или центристко развитие, но дали самият той ще го доведе до край е въпрос, който няма отговор във времена на временни правителства.

„Аз съм готов да работя с по-голямата част от партиите, но не и като партиен член“, заяви Тодоров и добави, че няма вариант, в който той да спре да дирижира.

„Ако се случи да остана, вярвам, че има с какво да бъда полезен, но има определени условия“, каза Тодоров.

България все още няма Национална стратегия за развитие на културата. Важните теми, които не търпят отлагане в сферата на Сценичните изкуства са:

Промяна в Закона за развитие на културата с промяна на философията на финансиране, трябва да се планират приходи и разходи за по-големи периоди, единна система за деловодство, счетоводство и продажба на билети. Промяна на изчислението на работното време в културния сектор.

„Хората в културата правят всякакви движения в и около закона, за да успеят да работят така, както навсякъде по света въпреки българското законодателство. Трябва да въведем адекватно изчисляване на работния труд в сферата на културата“, подчерта Тодоров.

Сценичното изкуство трябва да гостува в районите, където няма такова и да бъде извършена категоризация на държавните културни институти, добави той и отбеляза въвеждането на атестация на институтите, на техните директори и служители.

„За каква национална стратегия говорим, ако всеки е поставен да решава сам за себе си“, попита още министърът и се обяви за разделение на художествените и административни ръководители.

Изчезват българските кадри в сценичните изкуства. Затова е необходим застрашен списък на застрашените специалности в културата.

„Миналата година в Академията кандидатстваха двама цигулари! Все още не осъзнаваме пропастта, пред която сме изправени. С единия крак сме в нея“, каза Найден Тодоров.

Според него трите най-важни сектора в държавата са на делегиран бюджет - образование, култура, здравеопазване.

„Оставени са едва ли не на самоиздръжка! Закъснели сме и няма време!“, алармира той.

Относно независимия сектор Тодоров отбеляза, че в Министерство на културата няма нито един човек, който да отговаря за него.

Трябва спешна промяна в Закона за мецанатството, който сега е нефункциониращ.

„Това е едно недоносче, което трябва да се пренапише“, заяви министърът, за да се улесни дарителството.

Литературата! Средният годишен бюджет за обновяване фонда на библиотеките е нула. Няма такъв.

„Ако директорът е инициативен - се получава, но системата не работи“, подчерта Тодоров и даде пример с библиотеката в Бургас.

В плана му е записано, че трябва се работи за създаване на специалност Българистика на възможно повече места.

„Идеята е да се превеждат книги от Български език на чужд език. България през 2025 г. ще бъде на фокус на фестивала в Подгорица“, съобщи Тодоров и попита: Как се финансират авторите, а композиторите?

Решението според него е в Закона за авторско право и сродните му права да се въведе време за гражданските договори.

Спешно трябва да се осъвремени и регистърът на читалищата, както и финансирането им:

„Без читалища България е загубена, но за тази цел трябва да знаем къде са, какви са дейностите, които те извършват“.

Изцяло нова класификация на музеи и галерии.

Големите археологически обекти - никъде за тях няма пари за дейност.

„Ние не залагаме средства за експозиции или за закупуване на нови експонати“, добави министърът.

Археология също се нуждае от изменения в програмата за финансиране:

„Решението е преминаване на многогодишен цикъл - 3 години, 5 години - на финансиране. По света има археолози, които работят цял живот по един проект. Категоризацията трябва да се прави съвместно с БАН“, категоричен е Тодоров.

Относно домакинството на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, което е планирано за юли месец догодина, Тодоров се разгневи на езиците, които казват, че страната ни няма капацитет.

„Ако е така, да обявим война на някой, да ни превземе и да се приключва“, заяви той.

Той съобщи, че новите обекти, които ще бъдат предложени за списъка на световното културно наследство от България ще са: голямата базилика в Пловдив, солниците в Провадия и двете стари столици Плиска и Преслав заедно.

МК си поставя за цел да бъде създаден един Български културен институт и всички досегашни да се превърнат в негови филиали. Освен това трябва да се отворят български институти в страните, където има български малцинства.

„Имаме нужда от Национален културен календар с приоритетни в него събития иначе ще се случи като с Варненския балетен конкурс, който не знаем как да възстановим, а всички световни балетисти са тръгнали от там“, каза Тодоров.

Той не пропусна да говори и за фолклорните състави, които според визията му трябва да бъдат Регионални културни институти, тъй като представят фолклора на даден регион.

„Нужна е пълна реформа в Министерство на културата! Няма отдел, отговарящ за медиите, няма отдел за дигитализацията. Ще се боря за възстановяване на центровете за изкуство“, съобщи още Найден Тодоров.

Той обърна голямо внимание на трите непослушни деца на културата - Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Национален фонд Култура (НФК) и Национален филмов център (НФЦ).

„НИНКН има нужда от цялостно преформатиране. Искам камбанен оценъчен принцип за НФЦ и да се създаде двупистово финансиране за арт кино и художествено кино. НФК също трябва да се промени модела на управление и да се създаде приоритетно финансиране, за да не може човек, който продава хладилници да кандидатства по проект в културата, по който има много пари“, заяви министърът.

Относно престъпните схеми в театрите в Разград и в Смолян, Тодоров съобщи, че финансовият директор на Министерството на културата, който в бил на поста и е одобрил отпускането на средствата, които бяха източени, е освободен от длъжност.

Фиктивно назначените служители в театрите пък няма да получат заплати, защото не са се явявали на работа.

В заключение министърът пресметна, че средствата нужни за осъвременяване на всички реформи в културата е около 800 млн. лева. | БГНЕС