Усещайки опасността, Фараж бързо се "отрече" от възгледите на агитатора Андрю Паркър и други.
Но това беше само върхът на айсберга. На фона на лавината от истории за кандидати на Реформаторския блок, изразяващи обидни възгледи, партията досега е оттеглила подкрепата си за трима, които бяха обвинени в расизъм. The Spectator изброява 18 кандидати за депутати от реформаторския блок, които са предизвикали полемика заради публични изказвания. Те варират от критикуване на решението на Великобритания да се бие с Хитлер през Втората световна война до споделяне на конспиративни теории за Ковида-19 и терористичните атаки от 11 септември.
Но Фараж не е единственият националистически лидер, който се стреми да се разграничи от открития расизъм в редиците си. Френският крайнодесен Национален сбор предприема процес на "дедемонизация", за да повиши електоралната си привлекателност; Алтернатива за Германия (АзГ) изхвърли водещия си кандидат от партията след коментари, подкрепящи нацизма; италианската Джорджа Мелони прекара премиерския си мандат в дистанциране от носталгията по Мусолини сред членовете на партията си.
Предшественикът на реформаторския блок редовно се сблъскваше с проверки за расистки изказвания или екстремистки идеи, споделяни от членове на партията.
През 2015 г. вестник "Таймс" съобщи, че UKIP съзнателно е позволила на десетки расисти, хомофоби и престъпници, склонни към насилие, да се кандидатират за бъдещи депутати и съветници.
Самият Фараж призна, че някои активисти, които преди това може да са гласували за крайнодясната Британска национална партия, "ще се насочат в наша посока". Той обвини частна фирма за проверка, че партията му не е успяла да отсее тези кандидати.
Негативните истории обаче изсмукват скъпоценния кислород от предизборната кампания на реформаторите и не се отразяват добре на милионите обикновени избиратели, които Фараж се надява да привлече.
Мария Соболевска, професор по политика в Манчестърския университет, предупреди, че дори за британските избиратели, които имат антиимигрантски възгледи, "съществува силна социална норма" срещу откритите расови предразсъдъци.
"Огромното мнозинство от поддръжниците на Реформаторския блок няма да искат да бъдат свързвани с това", добави тя.
Всъщност един от собствените кандидати на блока на изборите бе толкова силно убеден, че на 29 юни премина към консерваторите, оплаквайки се от "значителен морален проблем" в партийните редици.
Фараж едва ли е единственият лидер на десницата в Европа, който се оказва изтормозен от членове на партията, докато се опитва да контролира дейността си.
Френският Национален сбор, който постигна зашеметяващ успех на първия тур на парламентарните избори на 30 юни, от години се сблъсква с подобни проблеми.
Въпреки всички усилия на партията да се представи в приличен вид, поддръжници и кандидати на Национален сбор редовно са били разобличавани за расистки коментари - както опонентите побързаха да напомнят на френските избиратели. 
По време на телевизионен дебат миналата седмица френският министър-председател Габриел Атал назова някои от най-спорните кандидати и заяви, че 100 души, кандидатиращи се за Национанален сбор, са направили расистки или антисемитски изявления. 
Сред тях беше и кандидатът Жил Бурдуле, който по време на спор с роми заяви, че "Хитлер не е убил достатъчно от тях". Висшият съд на Франция не го осъди, тъй като забележките не са били направени публично. 
В друг случай партията оттегли кандидатурата на Жозеф Мартен, след като стана ясно, че през 2018 г. той е написал в Туитър, че "газът е въздал справедливост на жертвите на Холокоста". По-късно партията реши да го запази в регистрите си, твърдейки, че туитът му е бил разбран погрешно. 
В Германия крайнодясната партия АзГ не е предприела нищо подобно на "дедемонизацията" на френския лидер Марин Льо Пен - опитът да направи така, че нейният Национален сбор да изглежда по-малко краен. Ако не друго, то "Алтернатива за Германия" стана по-открито радикална през последните години. Това помага да се обясни защо не само редовите членове на партията са казали или направили някои от най-противоречивите неща, но и нейното ръководство.
Най-добрият пример е Максимилиан Крах, който беше водещият кандидат на партията на европейските избори миналия месец. Крах заяви пред италианския вестник La Repubblica, че "никога не би казал, че всеки, който е носил униформа на СС, автоматично е престъпник", което предизвика фурор, която в крайна сметка доведе до изхвърлянето на Крах от делегацията на АзГ в Европейския парламент.
През май Бьорн Хьоке, лидер на германската крайна десница в източната германска провинция Тюрингия, където партията води в социологическите проучвания, беше глобен с 13 000 евро за това, че завърши митинг със забранения нацистки лозунг: "Всичко за Германия!" Това е бил лозунгът на щурмоваците от СС на Хитлер, гравиран върху остриетата на кинжалите им. Хьоке твърди, че не е знаел това, но критиците изтъкват факта, че преди да влезе в политиката, той е бил учител по история. Тази седмица Хьоке беше глобен отново за използване на забранения лозунг на СС при отделен случай.
В Италия министър-председателят Джорджа Мелони се опитва да се представи като модерен, умерен консерватор от избирането си през 2022 г. насам.
Но нейните десни "Италиански братя" имат своите корени в партия, основана от бивши фашисти след Втората световна война - и членове на партията ѝ многократно са били хващани да изразяват носталгия по епохата на Мусолини, което предизвиква смущение и раздразнение сред умерените ѝ поддръжници.
Лидерите на младежкото крило на партията, National Youth, подадоха оставка миналата седмица, след като бяха заснети да правят антисемитски коментари и да се хвалят, че са фашисти, нацисти и расисти. В крайна сметка Мелони осъди коментарите - макар че нападна и разследващите журналисти, които стоят зад историята.
Нейната партия е критикувана и за връзките си със света на футболното хулиганство. В началото на миналия месец говорител на министерството подаде оставка, след като бяха публикувани антисемитски съобщения, които той е разменял с известен член на подземния свят в Рим - и лидер на "Лацио Ултрас".
По-малко ясно е доколко борбата на тези партии с част от членовете им се отразява на техния изборен успех. 
Мелони бе избрана да управлява през 2022 г. и оттогава нейната популярност само нараства. Във Франция резултатът от изборите на 30 юни потвърждава, че милиони френски гласоподаватели не са обезкуражени от екстремизма сред представителите на Националния сбор.
Обратно във Великобритания, електоралната цена за Фараж - или не - предстои да се види.
Мнозина смятат, че предишните връзки на UKIP с крайнодесни кандидати в крайна сметка са поставили таван на по-широката му подкрепа. Соболевска твърди, че проблемът може да се окаже още по-сериозен за реформаторите в Обединеното кралство. Докато UKIP фокусира по-голямата част от гнева си върху ЕС, "Реформаторският блок застава на антиимиграционна платформа, насочвайки се директно към антиимигрантските настроения".
И дори ако Фараж постигне значителни успехи на изборите на 4 юли, противоречията около партията му могат да повлияят на шансовете му за следизборно споразумение с консерваторите, което мнозина смятат за възможно предвид натиска от страна на обикновените хора за "обединяване на десницата".
Както написа тази седмица Хенри Хил, редактор на подкрепящия Торите уебсайт ConservativeHome, кампанията на реформаторите "така е токсифицирала тях и лидера им, че санитарният кордон между тях и торите вече е много по-силни, отколкото преди няколко седмици". Накратко - много от основните тори могат да бъдат отблъснати.
На места кандидатите на реформаторите настояват, че по-неприятните им съдружници не им вредят. 
"Никой не го споменава на прага", твърди Тревор Лойд-Джоунс, техен кандидат в Олдършот.
"Гласоподавателите, с които разговарям, са загрижени за разходите за живот, Националната здравна служба и имиграцията."
Въпреки това самият Фараж призна, че тези въпроси може да продължат да се появяват, като се има предвид скоростта, с която партията му набира кандидати в цяла Великобритания.
Това означава, че в реформата все още има една работа, която никой не иска - да проверява всички кандидати, които се кандидатират за изборите. 
"Слава Богу, че не съм близо до това" каза един от служителите на партията, на когото е предоставена анонимност, пред "Политико".  | БГНЕС
------------------------
Естер Уебър, Джорджо Леали, Джеймс Ангелос и Хана Робъртс, "Политико"