АФП: Опасенията за сигурността на АЕЦ „Запорожие“

Окупираната от Русия АЕЦ „Запорожие“ в Южна Украйна е в състояние на повишена готовност, след като тази седмица Киев и Москва се обвиниха взаимно в планиране на тайна атака.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), органът за ядрен надзор на ООН, многократно е предупреждавала за рисковете от радиоактивна катастрофа заради боевете около най-голямата ядрена централа в Европа.

В сряда агенцията призова за допълнителен достъп, за да „потвърди липсата на мини или експлозиви на мястото“.

Двама експерти разказват пред АФП какви са рисковете за обекта.

Каква е ситуацията там?

Превзета от Москва на 4 март 2022 г., в първите дни на инвазията, централата се сблъсква с множество заплахи за безопасността, включително чести обстрели в близост до обекта, многократни прекъсвания на електрозахранването и украински персонал под натиск.

Тази седмица украинските военни заявиха, че „външни предмети, подобни на взривни устройства, са били поставени на външния покрив на трети и четвърти реактор“ на площадката.

Киев призова международната общност за „незабавни действия“. В четвъртък говорител на украинската армия заяви, че „напрежението“ около централата „постепенно намалява“.

На свой ред властите в Русия заявиха, че Киев е подготвял акт на „саботаж“.

Експертите на МААЕ, присъстващи на място, не са успели да получат достъп до покривите на реакторни блокове 3 и 4, както и до части от турбинните зали и охладителната система на централата, според ядрения надзор.

„С нарастването на военното напрежение и дейности в региона... нашите експерти трябва да могат да проверят фактите на място“, заяви ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси в изявление в сряда.

През последните седмици служителите на МААЕ на място са инспектирали различни места, но досега не са забелязали „никакви видими признаци на мини или експлозиви“.

Какви са заплахите?

- Атака: Според професора от Училището „Кенеди“ към Харвардския университет Матю Бън шестте реактора на централата, проектирани в СССР, са защитени от „дебели бетонни защитни конструкции“.

При положение че всички са в режим на изключване и са инсталирани допълнителни защитни устройства след аварията в японската АЕЦ „Фукушима“, „е изключително малко вероятно няколко заблудени снаряда от боевете в района да предизвикат сериозно радиоактивно изхвърляне“, казва той пред АФП, като добавя, че „няколко мини на покрива“ също няма да са достатъчни.

„Причиняването на голямо радиоактивно изхвърляне би изисквало сериозни разрушения с експлозиви... (но) не може да се изключи“, добави той.

- Прекъсване на електрозахранването или водоснабдяването: Обикновено четири външни 750 киловолтови (kV) линии захранват системите на централата, но ударите многократно са ги повреждали. Понастоящем само една линия е в състояние да подава енергия, като прекъсванията са чести.

Освен това разполага с резервен електропровод 330 kV за електричество извън обекта, който е свързан отново с централата на 1 юли, след като е бил повреден преди четири месеца.

Площадката разполага и с 20 дизелови генератора с гориво за около десетина дни работа, които осигуряват електричество при необходимост.

Освен от електроенергия, централата се нуждае и от вода за охлаждане на системите си.

Пробивът на язовир „Каховка“ в Южна Украйна през юни доведе до спадане на нивото на водата в резервоара, захранващ централата.

Това предизвика тревога, въпреки че МААЕ отбеляза, че „няма краткосрочен риск за ядрената безопасност и сигурност“, тъй като съоръжението разполага с „резервни варианти“.

„Продължителен срив в охлаждането би довел до разтопяване и изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда“, заяви френският регулатор за ядрена безопасност IRSN.

Какви са последиците?

Шестте реактора, които преди войната произвеждаха около една пета от електроенергията в Украйна, са спрени от месеци.

„Поради това въздействието (на евентуален пробив) е по-малко“, заяви пред АФП заместник-ръководителят на IRSN Карин Ервиу.

Но докато „количеството на изпуснатия йод ще бъде много по-малко“ в случай на ядрена катастрофа, други изпуснати материали, като рутений и цезий, ще се утаят върху земята и ще я замърсят, каза тя.

„Нито една от страните няма интерес от подобен сценарий, особено след като преобладаващите ветрове биха изтласкали радиоактивните елементи към Русия и Беларус“, каза Ервиу.

Банън заяви, че „сериозна радиационна катастрофа, която да замърси голяма територия“, все още е възможна, въпреки че реакторите са до голяма степен спрени.

„На площадката има огромно количество радиоактивен материал“, добави той /БГНЕС