АФП: Войната в Украйна в пет глави

Руският президент Владимир Путин започна най-голямата атака срещу европейска държава след Втората световна война, когато на 24 февруари 2022 г. нареди нахлуването в Украйна.

Глава 1: пълномащабна инвазия

На разсъмване на 24 февруари 2022 г., след като многократно отрича плановете си за нахлуване в Украйна, Путин обяви "специална военна операция" за демилитаризация и "денацификация" на бившата съветска държава.

Той каза, че действа, за да защити хората в двете самопровъзгласили се проруски територии в източната част на Донбас в Украйна от "геноцид", но не представи доказателства за твърденията си.

Започна пълномащабна инвазия с ракетни удари по няколко украински града и навлизане на сухопътни сили в страната от север, юг и изток.

Украинският президент Володимир Зеленски остана в столицата Киев, за да оглави съпротивата, въпреки предупреждението на Съединените щати, че Русия иска да "обезглави" правителството му.

Нахлуването, което дойде след трескави дипломатически усилия да се задържи Путин на масата за преговори, предизвиква международен гняв.

Западът наложи безпрецедентни санкции на Русия и постепенно ги засили.

Европейският съюз се съгласи да изпрати оръжия на Украйна - за първи път в блока - а Съединените щати одобриха милиарди долари военна помощ.

Руските сили постигнаха бързи успехи по южното крайбрежие на Украйна, като превзеха черноморското пристанище Херсон, близо до окупирания от Русия полуостров Крим, и пристанището Бердянск на Азовско море.

Войските на Москва се опитаха да обкръжат Киев и да бомбардират силно втория по големина град в Украйна, Харков, близо до руската граница.

Глава 2: Буча

Месец след началото на сраженията, след като не успеха да се пробие до Киев, руската армия се изтегля от Северна Украйна, за да се съсредоточи върху източната и южната част на страната.

Когато силите на Москва се оттеглиха от западните покрайнини на Киев, те оставиха след себе си сцени на ужас.

На 2 април АФП откри телата на поне 20 цивилни, някои от които с вързани зад гърба ръце, да лежат на една улица в северозападното киевско предградие Буча.

През следващите седмици още стотици тела, много от които със следи от изтезания, бяха открити в домове, мазета и плитки гробове в северната част на страната.

Русия бе обвинена в мащабни военни престъпления, които тя отрича.

Глава 3: битката за Мариупол

На 21 април Русия съобщи, че е превзела югоизточния пристанищен град Мариупол, който от началото на войната беше безмилостно бомбардиран и подложен на жестока обсада.

С превземането на града Русия целеше да свърже контролираната от бунтовниците територия в Донбас с окупирания полуостров Крим на юг.

Около 2000 украински бойци се удържаха близо месец в обширния стоманодобивен завод "Азовстал" в града, преди през май Киев да им нареди да се предадат на руснаците, за да спасят живота си.

По данни на украинското правителство 90 % от Мариупол е изравнен със земята по време на войната, а най-малко 20 000 души са убити.

Глава 4: Украйна отвръща на удара

През лятото САЩ и ЕС увеличиха доставките на тежки оръжия за Киев, което му позволи да организира отпор в две посоки.

В южната част на страната украинските сили започнаха мащабна офанзива за превземане на Херсон в края на август.

А в началото на септември те предприеха светкавична контраофанзива около Харков в североизточната част на страната, като си върнаха стотици градове и села.

Поради това, че армията му губи позиции, Путин обявява мобилизацията на около 300 000 резервисти, което предизвиква отлив на млади мъже в бойна възраст към съседните държави.

Няколко дни по-късно той официално анексира четирите региона на Украйна - Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие - след провеждането на фалшиви местни референдуми за присъединяване към Русия.

На 9 ноември руските сили претърпяха най-големия си неуспех във войната, когато се наложи да напуснат Херсон.

Украинските сили бяха посрещнати като освободители, когато пристигнаха няколко дни по-късно.

Глава 5: най-мрачната зима

През октомври Русия смени курса и насочи вниманието си към енергийната инфраструктура на Украйна, по която нанесе многократни ракетни и дронови удари.

Атаките оставиха милиони хора без електричество и отопление за часове в разгара на зимата.

През януари руските сили, подкрепяни от военната групировка "Вагнер", засилиха настъплението си към донецкия град Бахмут, който е в центъра на най-дългата и кървава битка във войната.

Зеленски многократно призоваваше Запада да изпрати танкове.

Германия, която се опасяваше от ескалация на конфликта, най-накрая се съгласи да изпрати мощните си танкове "Леопард", с което отвари пътя и за други европейски държави да го направят. /БГНЕС