Във втория епизод на много забавния комедиен сериал с Володимир Зеленски "Слуга на народа" един от призрачните злодеи казва на героя на Зеленски, какъв трябва да е новоизбраният президент на Украйна: "Той е известен с това, че е железен и смел".
Това беше моментът, в който посегнах към дистанционното, натиснах пауза и поех дълбоко въздух.
Сериалът от 2015 г. току-що започна да се излъчва тук, в Америка, и за тези от нас, които не са запознати с него, е малко сюрреалистичен. Всеки път, когато се уловиш, че се хилиш, след това започваш да се чувстваш тъжен. Това е емоционално изтощително. Установих, че не мога да гледам повече от един епизод наведнъж и го правя с известен страх. Приятели са ми казвали, че изобщо не могат да го гледат.
И това не е защото сериалът е лош. Поредицата е добра, а Зеленски е талантлив актьор. Той е очарователен и самоироничен. Не, трудно е да се гледа, защото се страхуваме какво ще се случи сега с истинския президент на Украйна.
В същия епизод има друга сцена, в която новият президент Василий Петрович Холобородко /героят на Зеленски/, се запознава с двойника си от охраната. Един ухилен политически лакей казва на Зеленски за двойника му: "Той ще умре от снайперистки куршум заради теб", след което се смее на глас пред ужасения поглед на Зеленски. И тогава стомахът ти се обръща, защото в момента ти се струва, че целият западен свят наблюдава Украйна и се моли да не се стигне дотам.
Никой не би желал това страдание на Украйна. Но засега Зеленски и смелите хора, които той ръководи, са герои в един свят, в който има остър дефицит на такива. Излязохме от мрачен период на грозно политическо разделение сред западните политици и трагична пандемична криза и копнеем за нещо хубаво, в което да повярваме. Четиридесет и четири милиона смели украинци сякаш се справиха с това предизвикателство и ни дадоха повод за надежда „в силата на неудачника”.
Ние ги подкрепяме. Удивляваме се на тяхната издръжливост. Желаем да оцелеят и да останат свободни. Затова е разбираемо, че можем да станем жертва на това, което един анализатор красноречиво описа като „западно пожелателно мислене”.
След инвазията един американски сенатор ми каза уверено, че каквото и да се случи, украинският народ ще бъде свободен. Това беше оптимизъм, който съм свикнала да очаквам и ценя от американските политици. И ние се надяваме, че той ще се сбъдне.
Историята обаче ни напомня, че доброто не винаги побеждава. Във всеки случай не и срещу Русия.Попитайте сирийците, които все още са заклещени под ботуша на режима на Асад, а градовете им са разрушени от руски бомби. Попитайте чеченците, чиято столица беше изравнена със земята по заповед на Владимир Путин. Или попитайте безбройните смели араби, иранци, беларуси и мианмарци, които рискуваха живота си, за да протестират срещу деспотични управници, без да имат шанс.
В покрайнините на Украйна, които се превърнаха в последното бойно поле на Путин, Давид наистина нанесе на Голиат всемогъщ удар. Но не се заблуждавайте - Русия все още е страшен противник.