По време на украинската криза представите на Германия за Русия се промениха коренно. Нарастващата взаимна зависимост очевидно не попречи на Кремъл да предизвика европейския ред за сигурност, да анексира Крим и да се намеси с военна сила в Източна Украйна. Канцлерът на Германия Ангела Меркел в тясно сътрудничество с президента на страната започна лично да координира преговорите за политическото урегулиране в Украйна в рамките на нормандския формат. Редовните телефонни разговори на Меркел с президента на Русия Владимир Путин в крайна сметка я накара да направи заключението, че той живее в паралелна реалност. В Европейския съвет канцлерът настоя икономическите и финансовите санкции да бъдат обвързани с пълното изпълнение на Минските споразумения, пише Тони ван дер Тогт в анализ за „The National Interest”. Авторът е старши научен сътрудник в Центъра Клингендал по Русия и Източна Европа в Хага.
Германия оказа силно влияние върху политиката на ЕС спрямо Русия, в резултат на която бяха взети предвид Пет принципа в отношенията с Русия, които отчитат интересите на държавите от Източното партньорство като Украйна, включително чрез засилване на устойчивостта срещу руските операции с вредно влияние.
Наскоро тези принципи бяха доразвити в политиката на ЕС в три направления: отблъскване, сдържане и въвличане. При тези разговори Германия изигра ключова роля след делото Навални, в което Меркел също взе лично участие, предлагайки му лечение в болница в Берлин.
Ползата от диалог с Москва при сегашните обстоятелства и възможности за избирателно сътрудничество бяха сред най-обсъжданите теми в рамките на Европейския съвет. Въпреки конфликта с Русия Меркел иска да запази отворени линиите за връзка с Москва, въпреки че не е наивна по отношение на конкретните резултати. Малко е странно, че наскоро тя се обедини с президента на Франция Макрон, призовавайки за среща на лидерите на ЕС с Путин с цел урегулиране на отношенията, на фона на проведената преди това среща между Байдън и Путин. Това предложение, обаче, бе незабавно отхвърлено с огромно мнозинство от членовете на ЕС.