Белгия ще трябва да балансира между председателство на ЕС и парламентарните избори

Докато Белгия се подготвя за шестмесечния си престой начело на Съвета на Европейския съюз от 1 януари, политическото внимание на страната вече е насочено към друга дата - 9 юни, когато са следващите избори в кралството.

Белгийските дипломати и съветници ще изяснят на шефовете си, че ротационното председателството на ЕС - заедно с неговите „фамилни“ снимки, червени килими и неофициални срещи на върха - може да бъде много полезен инструмент за техните разгорещени национални предизборни кампании. Председателството започва от 1 януари.

„Други председателства преди нас са се сблъсквали с подобни обстоятелства, като Франция през 2022 г. или съвсем скоро Испания. Но това не им е попречило да уважат председателството си“, каза пред POLITICO ръководителката на белгийската дипломация Хаджа Лахбиб.

Белгийската крайнодясна партия Vlaams Belang, която иска да превърне северния регион Фландрия в напълно независим, отцепил се държава, отдавна води по популярност, според анкетата на POLITICO. Призракът на крайнодясна победа, особено след победата на крайнодесните в съседна Холандия, оказва допълнителен политически натиск върху 11,6-милионната страна с нейната сложна правителствена структура.

Изборите в Белгия няма да попречат на страната, известна със своята склонност към компромиси, да играе ролята си на водеща Европа. Но разговорите с десетки белгийски дипломати, сътрудници и политици очертаха картина, при която изборите напомнят слон в стаята на председателството. „Последният път имахме избори преди председателството и това беше добре, защото даде много автономия на дипломатите да играят ролята на честен брокер“, каза Ферди Де Вил, професор по европейска политическа икономия в университета в Гент. Той има предвид белгийското председателство на ЕС през 2010 г., което се случи, когато страната беше без правителство повече от 500 дни. „Сега председателството ще съвпадне с изборите, така че рискът кампанията да зарази белгийското председателство е много по-голям.“

Удобна международна сцена

За белгийския премиер Александър Де Кроо времето в горещия стол на ЕС е удобна възможност да повиши авторитета си на европейски държавник. Де Кроо, който в момента ръководи коалиция от седем партии, обхващащи четири политически фамилии, говорещи на два езика, има малък шанс да остане на премиерския пост след изборите. Неговата партия беше разтресена след терористичната атака през октомври в Брюксел. Името на Де Кроо продължава да се свързва с висши постове в ЕС, макар самият той да отрича, че се интересува от такава перспектива. Посредническите сделки и да имаш място на масата, когато се случва голямото раздаване на висши позиции, може да повиши шансовете му - или най-малкото да повиши имиджа му вътре в страната. Де Кроо, който принадлежи към центристката и пазарно ориентирана Отворена фламандска партия на либералите и демократите, се очаква да бъде ключов играч по време на председателството.

Външния министър Лахбиб също ще играе водеща роля - тя е министър по европейските въпроси, както и на външната търговия. А това включва председателстване на широк кръг от заседания на Съвета. Това е тежко портфолио за бившата телевизионна водеща, която започна работа едва през лятото на 2022 г. Критиците я заклеймиха като политически неопитна, особено когато тя изглеждаше на ръба на оставката през лятото, защото раздаваше визи на ирански служители. Повечето дипломати обаче подчертаха, че тя вече е израснала в работата. „Тя е много внимателна“, каза един дипломат, пожелал анонимност. „Тя е много дипломатична, ще се придържа към линията си и няма да блъфира.“

Предстоящи главоболия

Междувременно работата, която чака белгийците, е херкулесова. Останалите 26 държави от ЕС ще разчитат на Белгия да подготви ключови документи, вариращи от прегледа на бюджета на ЕС, включително подкрепа за Украйна, до финализиране на новия пакт за убежище и миграция. Тази тема притиска Белгия, тъй като нейната собствена миграционна политика доведе до липса на подслон за търсещите убежище лица.

Освен това белгийците трябва да преразгледат бъдещото разширяване на ЕС. Те ще трябва да разберат кои вътрешноевропейски реформи са необходими, за да се уверят, че ЕС е готов да приеме нови членове като Украйна и Молдова.

Постигането на компромиси между страните от ЕС и Европейския парламент ще бъде надпревара с времето, признаха дипломати. Ето защо Белгия подготвя деликатно политическо упражнение, за да види кои цели са все още реалистични и кои ще трябва да бъдат премахнати напълно.

Допълнителното предизвикателство е, че страната, разделена на френскоговорящи и нидерландскоговорящи части, има споразумение за разделяне на властта, според което някои заседания на Европейския съвета ще бъдат председателствани от регионални, а не от федерални министри.

Освен приключването на ключовите законодателни досиета, Белгия също ще трябва да следи страната, която ще заеме председателството през втората половина на 2024 г. Това е Унгария, водена от евроскептичния премиер Виктор Орбан. „Има известен натиск върху белгийците да финализират ключови документи и да подготвят курса за след европейските избори“, каза Хендрик Вос, професор по европейски изследвания в университета в Гент.

Тези европейски избори, между другото, ще съвпаднат с изборите в самата Белгия. „Унгария ще поеме ротационното председателство, точно когато новата Европейска комисия започне да работи и следователно ще играе по-малко важна роля.“ /БГНЕС

-----------

Барбара Моенс, Камил Гийс и Питер Хек, POLITICO