„Идеята на институцията е да обедини всички образовани българи и народни заведения. Преди да има свободна и независима държава проф. Дринов прозорливо посочва на бъдещите политически строители на България, че духовността и знанието са най-силната подпорка при всяко едно национално развитие и процъфтяване. Бих искал на днешния празник да отдадем почит на неговото име и дело“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той подчерта, че оттук насетне верен на своя дълг, на възрожденската светител, с упорит труд и непоколебима вяра Марин Дринов работи за опазване и утвърждаване на тази кауза, което е било нелека задача, тъй като идеята е застрашена и от външни недоброжелатели, и от вътрешни напрежения.
Основателите на институцията и техните съмишленици осъзнават, че свободният народ трябва да бъде и образован, искат България да бъде управлявана от просветни политици. Те не са очаквали благодарности, а са гледали в бъдещето, като са работили неуморно, пестейки средства, за да построят сграда на Българското книжовно дружество, превърнало се в Академия на 6 март 1911 г.
„Марин Дринов настоява София да бъде столица на освободеното отечество. Авторитетът на проф. Марин Дринов като учен и основател на Българското книжовно дружество се оказва важен аргумент при взимане дългоочакваното решение за столицата“, подчерта акад. Ревалски.