Творчеството на Димчо Дебелянов го прославя като „поетът на любовта, на тихата скръб, на цъфналите вишни“. Неговата поезия е много нежна, прави ни добри. Когато е само на 9 години почива баща му и семейството е принудено да напусне Копривщица и да се установи в Пловдив. Там е публикувано първото му стихотворение през 1907 г. По-късно със смъртта на майка си се прощава с мечтата си "да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта угасне".