Данас: Какво следва, Вучич? Всички ли ще свършим като Чурувия?
В един раздрънкан автобус дядо ми ме водеше в музикалното училище, а аз четях текст в интернет как са убили журналист пред входа на сграда през 90-те години. Спомням си го ясно - на Sony Ericsson K310i преглеждах текста за убийството на журналист на име Славко Чурувия.
Помня го заради чувството в стомаха, което се връщаше всеки път, когато прочитах нещо за това умишлено протакано дело, съпроводено с огромен натиск, но и заплахи към свидетелите по него.
И когато четох за Дада Вуясинович, за Милан Пантич, за преследването и убийството на хора, отдадени на сизифовския труд, наречен журналистика, това чувство никога не ме напускаше.
Тези "изследвания" бяха първото ми запознаване с журналистиката в Сърбия и помня, че ми беше странно как някой може да убие журналист, тоест някой известен, но извършителят да остане неясен.
Не знаех пълното значение на термините Милошевич, държава, мафия. Знае ли едно дете какво е тайна служба?
Чувството се завърна в петък, когато беше разпространена новината, че Апелативният съд в Белград оправда обвиняемите за убийството на Чурувия, бивши служители на Държавна сигурност - Радомир Маркович, Милан Радонич, Мирослав Курак, които преди това бяха признати за виновни два пъти. Чуха се и някакви ругатни, може би дори аз съм ги изрекъл.
Оправдателната присъда за "убийство по служба" на практика беше укривана десет месеца. Епилогът не изненадва, а само потвърждение.
Живеем в държавата на службата, която предизвика задръствания с камиони, пълни с пясък по Ибърската магистрала, извърши отвличане в Кошутняк, убийство и заравяне във Фрушка гора (убийството на бившия президент на Сърбия Иван Стамболич-бел.ред.), държава, която изпрати дисиденти на Голи оток.
С тази присъда тъмната сила изпраща посланието, че всичко е преходно и че само тя е вечна. Дълбоката държава даде да се разбере, че тя все още присъства, все още е силна, че нейните пипала все още държат и стягат това общество както питон стиска своята жертва.
Че е там, на ваше разположение, когато трябва да се свърши мръсна работа.
Никога няма да имаме общество без да се разчисти онази септична яма, в която се е натрупало какво ли не. Това би означавало разкриване не само на извършителите, но и на поръчителите на убийството на Чурувия, както и осветляване на други случаи, в които без излишна графология, може да се види подписът на същата тази служба.
Онзи горе, недосегаемият, се оказа ключът към убийството на Чурувия. Той не само участва в преследването и дехуманизацията, обявявайки отмъщение срещу Чурувия, преследвайки вестниците му. По времето, когато беше министър на информацията, беше извършено убийството, а заподозрените бяха оправдани по обвиненията, когато той е президент.
На 11 април 1999 г., на Великден, приключва само физическата ликвидация. С тази присъда се прави опит Чурувия да бъде ликвидиран като символ на журналистическата борба, а оттам и всеки идеал и решимост, че журналистическият камък може да бъде изкачен на хълма. Но символите са малко по-трудни за убиване. Не можете просто да ги застреляте, докато държат ръката на жена си на входа на сградата. Не можете лесно да ги застреляте в главата, не можете да поставите бомба под прозореца или колата им, не можете да подпалите къщата им, не можете да ги срещнете неподготвени, когато се върнат от магазина. Просто не можете, въпреки силното желание, да сведете критичната журналистика до една паметна плоча, на която всяка година се полагат цветя.
Още не знам как да определя чувството в стомаха си, което изпитвам, докато пиша тези редове в редакцията, на която непознати хора изпратиха "добри пожелания", пожелавайки ни съдбата на френския вестник "Шарли Ебдо". Дали е гняв, нетърпимост или просто чувство за несправедливост?
От стомаха си задавам два въпроса на Единствения, собственика на живота и смъртта в днешна Сърбия: Какво следва, Вучич? Ще свършим ли всички като Чурувия?
----------------------------------------------------
Воин Радованович, вестник "Данас"