Добромир Банев – за Яворов, Щастливеца и любовта

Първо всички ние трябва дълбоко да се поклоним пред този гений на българската литература и не само, той е автор на световно ниво. Любовта като цяло заслужава преклонение, а Яворов е любов.

Това каза в интервю за БГНЕС публицистът, юрист и поет Добромир Банев по повод 143-та годишнина от рождението на Пейо Яворов. На 13 януари се навършват 158 години от рождението и на друг бележит българин – Алеко Константинов.

„Бидейки поет-символист, Яворов издига любовта в култ и заедно с това се усеща една тъга, която обаче вдъхновява. Това е много странно при него, защото за него любовта е спасение. Чрез нея, той бяга от действителността, от злободневието на живота, търси някакъв пристан, някакво спасение, но заедно с това я издига в култ и като че ли думите, които пише за любовта не са достатъчни за самия него, за да изрази преклонението си пред нея“, казва той.

По думите на Банев, Яворов днес ни помага с всички стихове, които е оставил след себе си.

„Смятам, че почти няма българин, който да не знае наизуст „Две хубави очи“, който да не е чувал за голямата любов между него и Мина, която е била много бурна и много противоречива. Знаете, те са имали големи скандали помежду си, емоциите са преливали от отрицателни към положителни, така че има какво да научим за любовта от Яворов. Яворов е любов, абсолютна любов“, убеден е поетът.

Според него символистът и днес заема своето достойно място сред обществото ни и един от тези примери за това е спасяването на къщата му, намираща се на улица „Г. С. Раковски“.

„Той в никакъв случай не е забравен. Смятам че дори, за разлика от много други големи български имена в литературата, той е един от тези, които се радват на голяма почит. Яворов не е интересен само като поет-символист, неговият живот изобщо е интересен. Интересен е престоят му и в Поморие, когато е работил на телеграфа в пощата. Връзката му с морето е много особена, морето знаем също е любов, също е един силен символ на любовта“, категоричен е творецът, който също вплита темата за любовта в своята поезия.

Банев, който през февруари 2020 г. издаде книгата си „Обичай ме бавно“ и успя да я представи, и на българи зад граница, посочва, че макар, и двамата да пишат за любовта те използват различни изразни средства в творчеството си.

„В моята поезия нашата действителност е отразена като в огледало, защото аз пиша за нещата, които виждам и преживявам сега, днес. Не боравя толкова със символи, с трудно достъпни метафори. Моята поезия е по-лесно достъпна“, разкрива малко за себе си поетът Банев и вярва в това, че хората имат нужда от любов, а в това число и младите.

„Любовта е любов сама по себе си. Посланията винаги имат различна форма, важно е да стигат до сърцето на хората. Всеки припознава любовта по различен начин. Всеки човек когато чете едно стихотворение открива нещо за себе си“, пояснява той и подчертава, че най-важното е едно послание да докосва хората.

Поетът е убеден, че любовта през 18 в. и сега е една и съща и човек я изпитва откакто свят светува, като изразните средства през годините са различни.

Банев е категоричен, че всеки може да обича, защото сме родени с инстинкта да го правим и ако сега има ваксина „Любов“, то хората биха си я поставили.

„Те имат въпиюща нужда от любов и това е нормално, защото любовта движи света напред. Заради нея са ставали и воини, пораждала е конфликти, знаете за уредените бракове в кралските дворове, където любовта е липсвала, но по стечение на обстоятелствата е трябвало да се направи някакъв компромис, за да може една държава да процъфти“, споделя наблюденията си Банев.

На 13 януари се навършват 158 години от рождението и на друг бележит българин – Алеко Константинов.

„Той също пише за любовта, защото любовта към природата, към родината, към пътешествията, това е друг вид любов. Любовта има много проявления. Разбира се един бай Ганьо, който за съжаление за нас ще остане дълго време образ, с който ще се идентифицираме. Когато съм в чужбина винаги изпадам в някаква ситуация да срещна българи и да се сетя за образа на бай Ганьо. Някак си още не можем да излезем от този велик образ на Алеко Константинов“, коментира поетът и казва, че се надява с течение на времето да успеем да нараснем балканското, което сега надделява у нас.

Той добавя още, че одобрява решението паметникът на Щастливеца да е на бул. „Витоша“, отправил поглед към планината, природата, към живия живот.

„Много бих се радвал, имаше такава идея, дано тя отново бъде поставена на дневен ред – летище София да бъде преименувано на името на Алеко Константинов. Аз смятам, че той го е заслужил напълно и като човек, който носи прозвището Щастливеца, смятам, че летище Алеко би било добре“, предлага поетът.

Роденият в Ловеч Добромир Банев е категоричен, че България не някога ще стане, а е Швейцария. Той сподели, че изпитва тъга когато види обезлюдените градове и села и се надява и че това ще се промени. /БГНЕС