Осем държави се споразумяха за списък с единни политики и мерки за засилване на регионалното сътрудничество на голяма среща на върха за тропическите гори в Бразилия, но не успяха да постигнат съгласие за обща цел за прекратяване на обезлесяването.
Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, който заложи международната си репутация за подобряването на екологичния статус на Бразилия, настоява регионът да се обедини около обща политика за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. - политика, която той вече е приел.
Вместо това съвместната декларация, публикувана във вторник в бразилския град Белем, създава съюз за борба с унищожаването на горите, като държавите са оставени да преследват своите индивидуални цели в борбата с обезлесяването, съобщи „Франс24“.
Неуспехът на осемте държави от Амазония да се споразумеят за пакт за защита на собствените им гори показва по-големите глобални трудности при постигането на споразумение за борба с изменението на климата.
Според много учени, политиците действат твърде бавно, за да предотвратят катастрофалното глобално затопляне.
Лула и останалите национални лидери напуснаха срещата във вторник, без да коментират декларацията. На срещата на върха присъстваха президентите на Боливия, Бразилия, Колумбия и Перу, а Еквадор, Гвиана, Суринам и Венецуела изпратиха други висши служители.
Министърът на външните работи на Бразилия Мауро Виейра заяви на брифинг за пресата, че въпросът за обезлесяването "по никакъв начин няма да раздели региона" и цитира "разбирането за обезлесяването" в декларацията, без да уточнява подробности.
На срещата на върха тази седмица за първи път от 14 години се събра Организацията на договора за сътрудничество в Амазония (ACTO), която планира да постигне широко споразумение по въпроси от борбата с обезлесяването до финансирането на устойчивото развитие.
Но в навечерието на срещата на върха се появи напрежение, свързано с различията в позициите по отношение на обезлесяването и разработването на петролни находища.
Другите държави от Амазония отхвърлиха продължаващата кампания на левия колумбийски президент Густаво Петро за прекратяване на разработването на нови находища на нефт в Амазония. В речта си във вторник Петро оприличи желанието на левите да продължат да сондират за нефт с дясното отричане на науката за климата.
Той заяви, че идеята за постепенен "енергиен преход" от изкопаеми горива е начин да се отложи работата, необходима за спиране на изменението на климата.
Бразилия обмисля дали да разработи потенциално огромно находище на нефт в морето близо до устието на река Амазонка и северното крайбрежие на страната, което е доминирано от тропически гори.
"Това, което обсъждаме днес в Бразилия, се отнася до обширна и голяма площ - според мен може би последната граница на нефта и газа преди ... енергийния преход", заяви пред репортери бразилският министър на енергетиката Александре Силвейра след речта на Петро.
Силвейра заяви, че трябва да се направи проучване за наличието на нефт, за да се вземе решение по въпроса.
Освен за обезлесяването, срещата на върха не определи и краен срок за прекратяване на незаконния добив на злато, въпреки че лидерите се договориха да си сътрудничат по въпроса и да се борят по-добре с трансграничните престъпления срещу околната среда.
В заключителното съвместно изявление, наречено Декларация от Белем, категорично се утвърждават правата и защитата на коренното население, като същевременно се постига съгласие за сътрудничество в областта на управлението на водите, здравеопазването, общите преговорни позиции на срещите на върха по въпросите на климата и устойчивото развитие.
Декларацията създава допълнително научен орган, който да заседава ежегодно и да изготвя авторитетни научни доклади, свързани с амазонската дъждовна гора, подобно на Международния панел по изменението на климата към ООН. /БГНЕС
