В 41 европейски държави през 2018 г. около 60 000 по-малко хора са починали преждевременно от замърсяване на въздуха с фини частици (частици, по-малки от 2,5 микрометра), отколкото през 2009 г. Излагането на фини частици все още обаче е причинило около 417 000 преждевременни смъртни случаи през 2018 г., 379 000 от тях в 27-те страни от ЕС плюс Великобритания. В ЕС и Великобритания 54 000 преждевременни смъртни случаи са свързани с азотен диоксид (NO2) през 2018 г., което е по-малко от половината от цифрата през 2009 г. Други 19 400 смъртни случая са свързани със земния озон, което представлява увеличение от 24% в сравнение с 2009 г.
Докладът потвърждава и че мерките за ограничаване на разпространението на Covid-19 са довели до временно подобрение на качеството на въздуха в Европа. Например концентрацията на NO2 е спаднала с 61% в Испания, 52% във Франция и 48% в Италия през април, когато и трите страни наложиха строги антивирусни мерки.
Различно от тази статистика беше състоянието на въздуха в България тази сутрин, припомня БГНЕС. Столицата ни тази сутрин попадна в червения сектор по замърсяване на въздуха. Показателят на фини прахови частици беше 59.2 µg/m³, сочи индексът за качеството на въздуха в София.
Така българската столица се нарежда на 13-о място в света по мръсен въздух днес. Първото място по мръсен въздух се държи днес от град Лахор в Пакистан, второ и трето място са за градовете в Индия – Делхи и Мумбай. Столицата на Хърватия – Загреб, тази сутрин е на четвърто място в света по замърсяване на въздуха. Друга балканска столица – тази на Босна и Херцеговина – Сараево, пък е на седмо място.
Най-чист е въздухът тази сутрин в столицата на Австралия Канбера, непосредствено след нея се нареждат нашите съседи в Скопие, Северна Македония, на трето място по чист въздух е Нагоя в Япония. /БГНЕС