Еврейската общност в Пловдив отбеляза паметния 10 март 1943 година

10 март 1943 година, Пловдив. Четиригодишната Сара Биджерано е радостна- родителите и са и казали, че ще се возят на влак. Влакът е композиран на гара Пловдив. Всички евреи са събрани в Еврейското училище- същият ден са им казали да си приготвят по една торбичка багаж на всеки и да отиват там.

За концентрационните лагери още не се знае- това, което са мислели, е че ще ги изселват. За няколко часа, докато те чакат, зад стените на училището други хора- българи, сред тях видни пловдивчани, успяват да постигнат нещо немислимо в годините на Втората световна война, припомня кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.

Зад спасяването на пловдивските, на българските евреи стоят пловдивският митрополит Кирил, по- късно български патриарх, създателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков- председател на Адвокатската колегия, общественикът и журналист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, адвокатите Йордан Ковачев и Георги Кръстев. Те се изправят срещу правителството, а думите на митрополит Кирил все още отекват със силата на заклинание.Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им казва: " На релсите ще легна, ако и един човек от вас напусне Пловдив."

Години по- късно еврейската общност в Пловдив издигна паметник в благодарност на страната, която не допусна откарването в концентрационни лагери и сигурната смърт- той се намира в центъра на тогавашната еврейска махала и всяка година на 10 март става център на церемония. На нея присъстват всички живи потомци на хората, които са били в еврейското училище на този ден прези 76 години, представители на местните власти, пловдивчани. Спомените за онзи ден са още живи, те се предават от поколение на поколение. След нощно дежурство в Детска клиника тук е д-р Нарцис Калева, най- търсеният детски ендокринолог на Пловдив. " Ние, евреите, сме най- големите патриоти на България", казва тя. " Сред спасените тогава има много хора, които впоследствие дадоха своя принос за града, сред тях е баща ми, известният хирург д-р Нисим Калев. Затова този ден за нас е винаги паметен, а тази година той съвпада и с християнския празник Сирни Заговезни, когато се иска прошка и се дава прошка. Аз искам да изразя благодарност! " /БГНЕС