„Евронюз“: Европа трябва да съживи минния си сектор

Съживяването на вътрешния миннодобивен сектор в Европа би могло да намали зависимостта на континента от китайските редкоземни минерали, както и рискове като нестабилност на цените и загуба на конкурентоспособност, се казва в анализ на „Евронюз“.

От няколко десетилетия насам минният сектор в Европа е в упадък поради различни фактори. В началото на миналия век на Европа се падаха около 40% от световния добив на полезни изкопаеми. Сега този дял е спаднал до 3%.

Нарастващата доминация на Китай във веригата за производство и доставка на батерии и редкоземни минерали е постоянна заплаха за Европа, тъй като тя допринася значително за сектора на електрическите превозни средства в Китай и прави континента, а всъщност и други части на света, силно зависими от Китай за тези метали и минерали.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което предизвика цяла поредица от санкции на ЕС срещу руския нефт и газ, накара политиците да осъзнаят колко зависим е ЕС от Москва по отношение на енергията и ги накара да се стремят да намерят по-разнообразни доставчици.

По този начин Европейската комисия се надява да избегне подобна ситуация с лития и другите редкоземни минерали, които са от жизненоважно значение за екологичния преход. Затова съживяването на европейския миннодобивен сектор сега е по-важно от всякога.

Както заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, обявявайки Европейския акт за критичните суровини по време на речта си за състоянието на Съюза през 2022 г: „Никога досега този парламент не е обсъждал състоянието на нашия съюз, когато на европейска земя бушува война“.

„Литият и редкоземните метали скоро ще бъдат по-важни от петрола и газа. Само търсенето на редкоземни елементи ще се увеличи пет пъти до 2030 г.“, каза тя. „Трябва да избегнем да станем отново зависими, както стана с петрола и газа“.

Законът за критичните суровини е насочен към 30 суровини, които Европейският съюз класифицира като критични поради риска за доставките и икономическото им значение.

Защо минният сектор в Европа е намалял през годините?

През последните няколко десетилетия минният сектор в Европа отбеляза спад главно поради намаляването на добива на въглища, особено когато континентът започна да се ориентира към по-устойчиви източници на енергия. Полша, Германия, Украйна и Чешката република традиционно са едни от най-големите производители на въглища в Европа.

От 2012 г. насам обаче производството на електроенергия от въглища в ЕС е намаляло с около една трета, което е довело до затварянето на няколко електроцентрали и въглищни мини, които вече не са необходими.

През 2022 г. в ЕС са произведени около 55 млн. тона каменни въглища, което е спад с 80 % в сравнение с нивата от 1990 г., по данни на Европейската комисия.

С напредването на екологичния преход все повече инвестиции от ЕС се насочват към екологични проекти и инфраструктура, като например вятърни турбини, слънчеви панели и др. От друга страна, инвестициите в изкопаеми горива, както от страна на правителствата, така и от страна на частни компании, са намалели драстично.

Пандемията COVID-19 и войната на Русия в Украйна също предизвикаха задълбочаване на енергийната криза в Европа. Тя доведе до затварянето на няколко металургични завода, което се отрази негативно на енергоемките метали като алуминий и стомана. На свой ред това доведе и до намаляване на добива на боксит и производството на алуминий в Европа.

По данни на Международния институт по алуминий през 2023 г. Европа, включително Русия, е произвела около 6,50 млн. тона алуминиев оксид, което е с около 20,92% по-малко от 8,22 млн. тона през 2022 г.

Освен това в Европа има значителна бюрокрация по отношение на лицензите и одобренията за добив: получаването на разрешение за добив може да отнеме доста повече от десетилетие.

Това е няколко пъти по-дълго, отколкото в страни като Китай, което също може да обезкуражи минните компании да се преместят в Европа или да увеличат инвестициите си в минния сектор на континента.

Освен това в Европа има много строги закони за опазване на околната среда и местните жители остро протестират срещу нови мини или разширяването на съществуващите. Тъй като няколко важни находища на метали и минерали се намират в близост до консервационни или екологично чувствителни зони, правителствата трябва да действат предпазливо, когато става въпрос за нови мини.

Това е още по-трудно, след като през последните години Европа реши да запази целите си за нулево нетно замърсяване до 2030 г. на преден план: става все по-трудно да се обоснове одобряването на нови мини или продължаването на подкрепата за съществуващите.

„Особено в светлината на климатичната криза и високия темп на загуба на биоразнообразие, приоритетът не може да бъде просто: повече добив, повече добив“, казва Михаел Рекорд, ръководител на секцията за суровини в неправителствената организация PowerShift, цитиран от Politico.

Как Европа може да стимулира минното дело?

Законът за суровините от критично значение е един от най-решителните законодателни актове, които Европа въведе за вътрешния добив и производството на редкоземни минерали през последните няколко години.

По същество той има за цел да намали значително бюрокрацията и да увеличи иновациите и проучването на алтернативни материали.

Това ще включва най-вече по-ясни и стабилни рамки за проектите за рециклиране и добив, както и по-бързи и прости канали за издаване на разрешения. Вероятно ще бъдат обявени и икономически стимули и по-голяма подкрепа за малките и средните предприятия (МСП).

Законът поставя амбициозни цели за рециклиране и има за цел да намали отпадъците от самото начало. По този начин той се надява да намали търсенето на нови мини.

Един такъв проект за рециклиране е финансираният от ЕС проект Susmagpro, който се проведе миналата година и беше насочен към рециклирането на редкоземни магнити, използвани главно във вятърни турбини, електроника и двигатели на електрически автомобили.

Европейската комисия заяви, че целта на проекта е „да се разработи верига за рециклиране на редкоземни магнити в ЕС и да се демонстрират тези нови материали в пилотен мащаб в редица сектори на приложение. ЕС внася много повече неодимово-желязно-борови магнити, отколкото произвежда“.

Освен това континентът ще работи за установяване на стратегически партньорства с трети държави. Това не само може да доведе до значителни чуждестранни инвестиции в европейския миннодобивен сектор, но и да увеличи обмена на знания и да привлече високоталантливи и квалифицирани чуждестранни работници.

„Това законодателство е проект за индустриална политика за сигурни и устойчиви доставки на суровини в Европа“, заяви за закона евродепутатът от Рене Никола Беер.

„С целенасочени икономически стимули създаваме сигурност при планирането на проекти за частните инвеститори - чрез единни звена за контакт за компаниите и бързи и прости процедури за издаване на разрешения с ясни срокове за националните органи“, каза тя. „Това ще даде тласък на добива, преработката и рециклирането в Европа“.

Вероятно ще се появят и по-устойчиви политики в областта на минното дело, особено поради протестите в страни като Сърбия, Испания, Швеция и Германия.

Що се отнася до въздействието на минните проекти върху околната среда, доцентът по география в Университета на Делауеър Джулия Клингер, заяви: „Мисля, че трябва да гледаме много по-ясно на дългосрочните въздействия“.

„Ако не положим необходимите грижи още в самото начало, тогава идеята Европа да се превърне в неутрален по отношение на климата континент чрез осигуряване на собствени критични суровини е обречена от самото начало", каза тя.

Въпреки това, за да постигне целите си в областта на климата и да намали зависимостта си от други държави като Китай, Европа може да се наложи да увеличи добива на минерали, за да използва собствените си запаси от редкоземни минерали.

Опасностите от зависимостта от чуждестранни доставки на метали и минерали

През 1987 г. тогавашният китайски лидер Дън Сяопин заяви: „Близкият изток има петрол, а Китай - редкоземни минерали“.

Това изказване се оказа доста подходящо, тъй като понастоящем Китай е световен лидер в производството на редкоземни минерали, на който се падат около 60 % от световното производство.

„Точно в този момент, ако искаме да произвеждаме редкоземни минерали в ЕС, те ще трябва да преминат през Китай (или поне през Азия) за някои стъпки на трансформация в магнит“, казва Стефан Бург, директор във Френската геоложка служба според Investigate Europe.

„В ЕС няма никакви заводи, които да трансформират редкоземен оксид в редкоземен метал, което е много важна стъпка, дори и такива проекти да са в процес на подготовка“, каза той. „Ако днес изхвърля 10 000 тона неодимов оксид в градината ви, няма да знаете какво да правите с него“.

Тази засилена зависимост на Европа от Китай по отношение на важни минерали изправи континента пред значителни рискове, като например нестабилност на цените, блокиране на доставките, както и загуба на конкурентоспособност.

Освен това Китай може да използва господстващото си положение във веригата за доставка на редкоземни минерали като инструмент за геополитически преговори или ответни мерки. Един пример за това беше през 2010 г., когато Китай забрани износа на редкоземни минерали за Япония за около два месеца поради разногласия в областта на риболова.

През последните няколко месеца напрежението между ЕС и Китай също бавно нараства поради различни причини. Сред тях са продължаващата подкрепа на Китай за Русия във войната ѝ срещу Украйна, както и агресията му по отношение на Тайван.

Освен това разследванията на ЕС по отношение на китайските електромобили, внасяни на континента, както и опасенията относно прозрачността на данните и достъпа до пазара, вероятно ще влошат нещата.

Ако ситуацията се влоши, за Европа може да се окаже по-трудно да получи достъп до редкоземните минерали от Китай в бъдеще. Така че сега е може би най-подходящият момент за увеличаване на вътрешните доставки. /БГНЕС