Финансира ли Сръбската православна църква престъпни групировки в Черна Гора?

Има два случая, в които манастири и храмове на Сръбската православна църква (СПЦ) в Черна гора са свързани с оръжия и лица от интерес за сигурността, съобщава Радио Свободна Европа.

Единият е публикуването на разпечатки от разговори от приложението за комуникация SKY на двама предполагаеми членове на престъпния клан „Скаляр“, в които СПЦ е посочена като предполагаем финансист на „100 калашника“ преди парламентарните избори през 2020 г.

Вторият е престоят на въоръжени цивилни в Цетинския манастир по време на интронизацията на митрополит Йоаникий през септември 2021 г.

Първият случай се отнася до периода преди парламентарните избори през 2020 г., в които тридесетгодишното управление на Демократическата партия на социалистите (ДПС) беше заменено от ръководения от мнозинството просръбски "Демократичен фронт".

След тези избори беше съставено правителството на министър-председателя Здравко Кривокапич, което беше силно повлияно от Сръбската православна църква.

Според изявленията на самите участници то е създадено в манастира Острог с посредничеството на тогавашния митрополит Амфилохий. Година по-късно последва интронизацията на митрополит Йоаникий.

Темата за потенциалното съхранение на оръжия в обектите на СПС стана актуална, след като в двора на манастира в село Банска, Косово беше открит арсенал от оръжия и военно оборудване.

Рашко-Призренската епархия, чиято отговорност е манастирът, заяви, че намерените оръжия и военно оборудване са били "подхвърлени от хората, напускащи манастира".

Манастирът беше използван от въоръжена група, която се сблъска с косовската полиция на 24 септември, когато полицаят Африм Бунджаку беше убит, а няколко други бяха ранени.

Въоръжение в Цетинския манастир?

Безредиците в Цетине избухнаха на 5 септември 2021 г., когато граждани организираха протест и блокираха подстъпите към града в опит да попречат на интронизацията на митрополита на СПЦ Йоаникий Мичович в Цетинския манастир.

Те поискаха интронизацията да не бъде в Цетине, който е символ на държавния суверенитет на Черна гора, но и седалище на сръбската църква в страната.

Демонстрантите посочиха, че интронизирането на Цетине е опит за сръбска "окупация" и клерикализация. Полицията разпръсна протестите, а Йоаникий и патриарх Порфирий бяха докарани в манастира с военен хеликоптер, придружени от антитерористичната част на полицията.

Преди интронизацията, но и по време на церемонията, няколко въоръжени цивилни бяха забелязани в манастира, а гражданският активист Александър Зекович подаде жалба до Дирекцията на полицията и Върховната държавна прокуратура.

Той поиска да се провери дали в него има неизвестни лица, "които притежават огнестрелно оръжие и други средства, годни за извършване на тежки престъпления против живота и тялото".

На снимките от самото събитие, наред с тежко въоръжени полицаи и свещеници на СПЦ, има и цивилни с оръжие.

Зоран Милянич, тогавашният държавен секретар в МВР, обяви по това време, че „няма информация, че е имало въоръжени лица в манастира Цетине."

Комисията по сигурност и отбрана на черногорския парламент също обсъди тази тема на закрито заседание на 27 септември 2021 г.

Както Предраг Бошкович, член на опозиционната ДПС по това време, потвърди, комисията е обсъдила доклада на Агенцията за национална сигурност и Дирекцията на полицията по този случай.

„Иначе нито Агенцията, нито Дирекцията на полицията трябваше да ни информират за това, защото на снимките видяхме хора с дълги тръби, които нямаха полицейски униформи", подчерта той.

Бошкович инструктира да подробности за случая да бъдат потърсени от Агенция „Национална сигурност и полиция“, като допълни, че твърденията на ДПС преди интронизацията и след нея са се оказали „добра прогноза“.

Именно в тези дни ДПС поиска правителството да направи изявление по твърденията за участие на служители на чужди служби в проблемите на вътрешната сигурност в Черна гора.

„Тревожна е информацията, че специални военни екипи и разузнавачи от Сърбия са пристигнали в Черна гора преди интронизацията. Става дума за субекти, които нямат, нито им е позволено да имат правомощия на територията на страната ни“, се казва в съобщението на партията в края на август 2021 г.

Имената на десетки лица от интерес за сигурността, които са били в манастира, са прикрити в доклада, който е разгледан от парламентарната комисия.

Заседанието беше прекъснато, тъй като членовете на комисията от опозицията поискаха от Деян Вукшич, тогава директор на агенцията, а днес съветник на президента на Черна гора Яков Милатович, да им съобщи тези имена.

Финансира ли Сръбската православна църква закупуване на оръжие?

Прокуратурата на Черна гора разследва твърденията за възможно придобиване на оръжие и подготовка на съпротива преди изборите през 2020 г.

Образуваното във Върховната прокуратура дело по повод публикуваните стенограми, свързани със снабдяването с оръжия и подготовката на въоръжена съпротива преди парламентарните избори, след оценка на съдържанието е предоставено на Специална прокуратура през октомври 2022 г.

M-portal публикува прихванатата и разшифрована кореспонденция чрез приложението SKY на двама членове на престъпния клан "Шкаляр", чиято самоличност обяви и в която СПЦ е посочена като финансист на оръжейните доставки.

Разговорът е проведен два месеца преди изборите през август 2020 г. В него единият от престъпната група съобщава на другия, че възнамерява да купи 100 автомата Калашников и „че Църквата ще плати за това“.

Тогава от Митрополията на СПЦ обявиха, че очакват властите да дадат "достойна и справедлива оценка" на публикуваните твърдения.

Основният договор защитава Църквата

Възможността полицията и службите за сигурност да проверяват евентуални съобщения за наличие на оръжие в някои от религиозните сгради на Сръбската православна църква в Черна гора е допълнително затруднена след подписването на Основния договор през август миналата година.

Това споразумение урежда отношенията между Черна гора и СПЦ.

В споразумението, подписано от министър-председателя Дритан Абазович и патриарха на СПЦ Порфирий, се посочва, „че държавните органи не могат да предприемат мерки за сигурност без предварителното одобрение на компетентните църковни власти“.

Без предварителното одобрение на църковните власти службите за сигурност могат да се намесват само в "случаи, когато това се налага по спешни причини за защита на живота и здравето на хората".

Неправителственият сектор и част от обществеността критикуват особено тази част от договора, с която правителството дава извънтериториален статут на религиозните сгради на Сръбската православна църква.

Историята се повтаря

Първият известен случай на внасяне на оръжие в църкви на СПЦ в Черна гора се случи на Коледа, 6 януари 1992 г., когато тогавашният митрополит Амфилохий благослови членове на сръбската паравоенна формация „Сръбска доброволческа гвардия“, ръководена от военнопрестъпника Желко Ражнатович (Аркан) в Цетинския манастир.

По-късно Аркан беше обвинен във военни престъпления пред Международния съд в Хага, но процесът не се състоя, тъй като междувременно той беше убит в Белград.

На сбирката пред манастира тогава присъстват привърженици на тогавашните просръбски партии, а на снимки от онова време се виждат "гвардейците" на Аркан, въоръжени с автомати. /БГНЕС