Франциск: Уроците от войната все още не са взети под внимание
Франциск отправи благодарствени думи към папа Бенедикт XV, основател на Конгрегацията за източните църкви и на Папския ориенталски институт и сто години.
Сто години след смъртта му папата припомни думите на Бенедикт XV в енцикликата DeiProvididentis, а именно, че „в Църквата на Исус Христос, която не е нито латинска, нито гръцка, нито славянска, а католическа, няма дискриминация между неговите деца и че всички латинци, гърци, славяни и други народности имат еднакво значение“.
Папа Бергольо припомни и думите на Бенедикт XV който осъди „непримиримостта на войната като безполезно клане, но предупреждението му остана нечуто от лидерите на нациите, участващи в първия световен конфликт, констатира папата. Колко незабелязан беше призивът на св. Йоан Павел II за предотвратяване на конфликта в Ирак”, допълни Франциск.
„Надявахме се че няма да има нужда да повтаряме подобни думи през третото хилядолетие, но човечеството все още изглежда опипва в мрака – посочи папата. „Изглежда, че най-голямата награда за мир трябва да се даде на войните. Това е противоречие. Ние сме привързани към войните. Човечеството напредва в науката и знанието и в много красиви неща, но изостава в постигането на мира: то е шампион във войната, това е срам за всички, трябва да се молим за това“, каза папата.
Станахме свидетели на кланета в конфликтите в Близкия изток, Сирия и Ирак, тези в етиопския регион Тиграй, заплашителни ветрове все още духат в Източна Европа, запалват фитили и оръжия и замразяват сърцата на бедните и невинните. Никой не мисли за тях. Междувременно драмата на Ливан продължава, много хора остават без хляб; младите и възрастните са загубили надежда и напускат тези земи", които „са родина на Източните католически църкви“.
На тези места, „блясъкът на миналото се смесва с героичната вяра на общностите на настоящето, сред калта и толкова много страдания“. Франциск подчерта драмата на диаспората, оприличавайки източните католици като „семена върху клоните на вековни растения, пренесени от вятъра до немислими граници“, които десетилетия „населяват далечни континенти, пресичат морета, океани и равнини“. Папата конкретно спомена епархиите създадени в Канада, Съединените щати, Латинска Америка, Европа, Океания, докато други католици от Източните църкви „са поверени, поне за момента, на латинските епископи“, които координират дейността на свещениците, изпратени от съответните глави на Църквата, патриарси, архиепископи или митрополити.
Франциск се спря на евангелизацията, която бе основна тема на конференциятя за 25-ата годишнина на Инструкцията за прилагане на литургическите предписания на Каноничния кодекс на Източните църкви, която приключи днес. „Мисията на Църквата изисква да бъдем по-внимателни към богатството на различните традиции“. Този опит, „не подлежи на променящи се мнения или на социологически анализи, дори ако е необходимо, а се ръководи от Словото и Духа и този опит е литургията“.
Папата се спря и на синодалния път, започнат в Църквата, и обясни дълбокия му смисъл: „Синодалният път не е парламент, той не ни казва различни мнения и след това прави обобщение или гласуване: не. Синодалният път е да вървим заедно водени от Светия Дух, а вие във вашите Църкви, които имате Синоди и древни синодални традиции, сте свидетели на това“. „Литургията е „небето на земята“, както Изтокът обича да повтаря", допълни папа Бергольо. Но това не е „оазис за бягство или консервация“. Обръщайки се към Бога, литургичното събрание изпитва спешна нужда да отиде при братята, за да проповядва Христос“.
Нека взаимно се вслушваме в традициите и изследователските пътища, но по отношение на формата на литурията е необходимо единство, което да се живее според установеното от Синодите и одобрено от Апостолическия престол, като се избягват литургическите партикуларизми, които в действителност са разделения от друг вид в рамките на съответните Църкви“.
Необходимо е да се свидетелства литургичното единство и към братята на Източноправославната и Православната църкви с които почти винаги споделяме едни и същи литургични текстове, каза папата и завърши с предупреждението: „Нека бъдем внимателни към опитите, които могат да навредят по пътя към видимото единство на всички Христови ученици. Светът се нуждае от свидетелството на общението: ако с литургични спорове достигнем скандални граници – а за съжаление има такива напоследък – ние играем играта на този, който е господар на разделението“. /БГНЕС и Ватиканнюз