Фрийдъм Хаус: Сърбия на път към автократичен режим. Корупцията спъва РСМ

Сърбия е страната с най-голям спад в тазгодишния доклад на „Фрийдъм Хаус“ поради нечестни избори, медии в плен, отслабени общински власти и години на подкопаване на независимостта на съдебната система. Фондацията добави, че Северна Македония е претърпяла сериозни неуспехи в областта на върховенството на закона.

В доклада "Нации в транзит", който включва 29 държави, се посочва, че регионът на Западните Балкани е отговорен за много тревожни събития, както и че регионалната сигурност е оправдание за много политически лидери да подкопават демократичните институции и да пренебрегват демократичните норми.

Хибридни режими между два геополитически блока

„Фрийдъм Хаус“ посочи, че 11 държави, които са определени като така наречените "хибридни режими" с характеристики както на автокрация, така и на демокрация, се намират между два геополитически и нормативни блока.

Поради тази несигурност институциите им са в уязвимо положение, което в огромната си част води до упадък на демокрацията през 2023 г.

"Западните Балкани са отговорни за много тревожни събития. Сърбия преживя исторически упадък поради усилията на президента на страната Александър Вучич да консолидира властта през 2023 г.", се казва в доклада.

Допълва се, че масовата стрелба в началното училище "Владислав Рибникар" в Белград през май е подхранила протестите през лятото, на които сръбското правителство е отговорило с "уговорени предсрочни избори" през декември.

„Фрийдъм Хаус“ заяви, че Северна Македония е претърпяла сериозни неуспехи в областта на върховенството на закона.

Фондацията предупреди за продължаваща корупция по високите етажи на властта през годината, тъй като партиите се сблъскаха с конституционните изменения, необходими за продължаване на пътя на РСМ към ЕС.

Според оценката на „Фрийдъм Хаус“ Черна гора "все още възстановява щетите от конституционната криза от 2022 г.", борейки се с нефункциониращи и корумпирани общински власти при липсата на национална стабилност.

Фондацията заяви, че Косово е една от трите държави, заедно с Унгария и Грузия, чийто резултат остава непроменен, въпреки бурната година за гражданското общество в тези страни.

"През май протестиращи косовски сърби влязоха в сблъсък и раниха 30 войници на КФОР, а през септември сръбски въоръжени лица организираха нападение, при което бяха убити четирима души, включително косовски полицай", припомни доклада.

Геополитическото пренареждане все повече тласка хибридните режими в различни посоки - към по-нататъшен институционален упадък или към демократична консолидация.

"В много от тези страни, но особено в Западните Балкани, политическите лидери използват по-големия фокус върху регионалната сигурност като оправдание за подкопаване на демократичните институции и пренебрегване на демократичните норми", се казва в документа.

Сърбия е на път да се превърне в полуконсолидиран авторитарен режим

„Фрийдъм Хаус“ предупреди, че хибридни режими като Унгария, Сърбия и в по-малка степен Грузия са на път да се превърнат в полуконсолидирани авторитарни режими.

Тези режими страдат от "доминираща политика на властта", така че опозицията и гражданското общество имат известно поле за действие, докато по същество управляващата политическа фракция може да предотврати всяка промяна в ръководството.

"Описанието напълно се отнася за днешна Сърбия, където режимът на президента Вучич здраво държи властта, като фалшифицира изборните процеси, доминира в обществените и частните медии, след което брутално клевети членове на опозицията и активисти и сплашва общинските власти", се казва в документа.

„Фрийдъм Хаус“ добави, че способността на опозицията или гражданското общество да влияят върху правителствената политика е по-ограничена в хибридите с доминираща властова политика.

На пръв поглед изглежда, че тези режими просто игнорират несъгласието, но на практика е вероятно да потискат критиците с по-прикрити тактики, като например очернянето, сплашването и наблюдението, с които се сблъскаха сръбското гражданско общество, независимите медии и опозиционното движение "Сърбия срещу насилието" през 2023 г.

Конфликти и поляризация в Черна гора и Северна Македония

В доклада "Страните в преход" Черна гора и Северна Македония са в категорията на цикличните хибриди, при които редовната смяна на управляващите елити не позволява да се осъществят значителни структурни промени.

"Докато циклично влизат и излизат от властта, съперничещите си партии, доминирани от личните интереси или личните стремежи на своите лидери, политизират и завладяват слабите институции", поясни докладът.

„Надеждите, които се появиха в Северна Македония през 2017 г. след свалянето на антидемократичния министър-председател Никола Груевски, все още не са се реализирали“, заяви фондацията.

За разлика от Украйна или Молдова, Северна Македония не е предприела значителни стъпки за премахване на корупционните мрежи, а властта продължава да се колебае между коалиции от няколко партии.

„Фрийдъм Хаус“ твърди, че ВМРО-ДПМНЕ (чийто бивш лидер е именно Груевски) е възпрепятствала работата на парламента, докато е била в опозиция, и че тя е фаворит за спечелване на президентските и парламентарните избори през 2024 г.

Те заявяват, че нито Груевски, нито най-близките му сътрудници са били подведени под отговорност за злоупотребите си на поста преди 2017 г.

"Още по-лошо е, че спорните промени в Наказателния кодекс от 2023 г. намалиха наказанията за такива злоупотреби, което доведе до прекратяване на значителни дела, докато обществото вече се съвземаше от фаталните корупционни скандали в здравеопазването", се казва в документа.

Косово се ангажира с реформи

Демократизиращите се хибриди, към които принадлежи и Косово, показаха ангажираност с реформите и укрепването на демократичните институции.

Както заяви „Фрийдъм Хаус“, правителството, което встъпи в длъжност в Косово през 2021 г., се опита да отклони страната от наследството на парламентарните борби, като настояваше за програма за реформи, основана на върховенството на закона.

Според тях премиерът Албин Курти е инициирал нова процедура за проверка на съдиите, но отказът на Сърбия да признае независимостта на Косово остава основната пречка пред демократизацията.

"Въпреки споразуменията, постигнати между двете правителства в началото на 2023 г., годината донесе нестабилност и ескалация на насилието, подхранвани отчасти от неформалните връзки на Белград с организирани престъпни групи", се казва в доклада.

Добавя се, че международните партньори на Косово са реагирали остро на строгия подход на Курти към преговорите с Белград и липсата на консултации с косовските сърби, което е усложнило усилията на правителството да се освободи от това дългогодишно предизвикателство./БГНЕС