Изборите в Истанбул придобиват облика на президентска надпревара

На 31 март, в Турция ще се проведат ключови местни избори. Атмосферата в градовете на страната е заредена с политическа страст. Знамена украсяват улиците, а телевизионните екрани са пълни с разгорещени дебати и профили на кандидати. Дори традиционните вечери по време на Рамазана придобиха политически оттенък. Тези избори се провеждат в момент на дълбока поляризация в страната.

Всички погледи са насочени към Истанбул. Разбира се, не става въпрос само за Истанбул. В Анадола се очертава добра перспектива за мащабна победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Фрагментирането на опозиционния блок след президентските избори миналата година засили позициите на ПСР, особено в райони, традиционно считани за крепости на опозицията, като Измир, Анталия, Одрин, Чанаккале, Адана и Ескишехир.
Но Истанбул се намира на кръстопът, на който се формира не само местното управление, но и националната политическа траектория. Социологическите проучвания показват напрегната надпревара за кметския пост между 47-годишния Мурат Курум, кандидат на ПСР, и досегашния кмет 52-годишния Екрем Имамоглу от Републиканската народна партия (РНП).
Състезанието в Истанбул може да е кметско, но в някои отношения прилича на президентско. Една от причините е символична: Турците знаят, че сегашният президент и лидер на ПСР Реджеп Ердоган се издигна до политическа известност през 1994 г., когато беше избран за кмет на Истанбул. От 2003 г. той заема постовете на министър-председател и в крайна сметка на президент, определяйки траекторията на страната в продължение на почти три десетилетия.
Съществува усещането, че същият път може да се очертае пред Имамоглу. Бивш предприемач в областта на недвижимите имоти, той се превърна в значима фигура в турската политика. През 2019 г. той спечели спорните избори за кмет на Истанбул с малка разлика от 13 000 гласа (от общо 4 млн.) пред своя съперник от ПСР. Първият му мандат беше внезапно прекъснат, когато този резултат беше анулиран заради твърдения за корупция. Подкрепеният от правителството повторен избор, широко възприеман като тежка намеса на Ердоган, осигури на Имамоглу убедително преизбиране, увеличавайки разликата до 800 000 гласа. Оттогава насам неговата харизма му е спечелила одобрението на жителите на Истанбул и при сегашното положение той вероятно ще бъде най-силният съперник на Ердоган на следващите президентски избори, ако последният наистина реши да се кандидатира.

В Турция, където позицията на Ердоган в центъра на политиката става все по-твърда, този въпрос изведнъж се оказва актуален. В изненадващ обрат на събитията по-рано този месец той заяви доста загадъчно, че изборите този месец ще бъдат "окончателни" за него "с правомощията, дадени ми от закона", което мнозина възприеха като знак, че той няма да се кандидатира за преизбиране през 2028 г. Това намекване предизвика шокови вълни в турския политически пейзаж и породи интензивни спекулации.
Някои, като журналиста Невсин Менгу, твърдят, че изявлението на г-н Ердоган може да не означава пълно оттегляне от политическата сцена, а по-скоро да е стратегическа маневра, целяща да катализира национален разговор за нови конституционни изменения. По-конкретно, това може да е предвестник на дискусиите относно ограниченията на президентския мандат.
Приетото през 2017 г. изменение на конституцията предвижда ограничение от два мандата за президентския пост. Ердоган е избиран за президент вече три пъти, но след приемането на поправката са проведени само последните му два мандата. Поправката "нулира часовника", твърдеше тогава турският държавен глава. Но без нови промени в конституцията времето на неговия мандат наистина ще изтече през 2028 г.
Дори и да е така, 2028 г. е много далеч и опозицията го усеща. Мнозина наблюдават липса на мотивация сред опозиционните избиратели след резултатите от президентските избори миналата година, на които те пропуснаха историческата възможност да сложат край на ерата на Ердоган.

И въпреки това се очаква много хора да гласуват този месец, може би за да си върнат част от пропуснатите възможности. Курум е кандидатът на ПСР за кмет на Истанбул, но той се възприема като по-слаб кандидат от Имамоглу. Асли Айдънтабас, гостуващ сътрудник в института "Брукингс", посочи, че макар Курум да е показал компетентност в неотдавнашната си роля на министър на околната среда и урбанизацията, той не притежава градската привлекателност на Имамоглу и популярността му сред младите избиратели. Възможно е най-голямото предимство пред претендента да е подкрепата на Ердоган, на когото не липсват харизма и умения за водене на кампания. Това създава предпоставки за оспорвана битка между Ердоган и настоящият кмет на Истанбул. Въпреки вътрешните признания в ПСР за относително ниския авторитет на Курум, вътрешните хора в партията изразяват известен предпазлив оптимизъм, разчитайки, че трайната популярност на турския президент ще наклони везните в тяхна полза срещу опозицията в Истанбул и останалата част от страната.
Възможно е РНП да залага бъдещето си и на популярността на Имамоглу. Оттеглянето на бившия лидер на РНП Кемал Кълъчдароглу от ръководството след поредица от изборни поражения, продължили повече от десетилетие, проправи пътя на по-млада кохорта да поеме контрола над тази партия. Вътрешните разногласия и борбите за власт продължават да застрашават единството на партията, тъй като според съобщенията лоялни на Кълъчдароглу хора подкопават възхода на Имамоглу. Въпреки това CHP се намира във фаза на трансформация; триумфът на Имамоглу в Истанбул този месец може да затвърди статута му на фактически лидер на партията.
Дебатът между избирателите в Истанбул е в известен смисъл и барометър за националния дебат. Градът е огромен, в него живее почти една пета от населението на Турция, а икономическият и демографският му облик е разнообразен. В цялата страна икономическите проблеми, свързани с инфлацията и кризата с разходите за живот, доминират в политическия дискурс в момента. Според Сонер Кагаптай, директор на изследователската програма за Турция във Вашингтонския институт, намаляването на подкрепата за ПСР и Ердоган в Истанбул, където партийната база традиционно се намира в работническата класа, може да е сигнал за по-широка загуба на подкрепа от страна на работническата класа. В същото време избирателите от средната класа гравитират към РНП.
Въпреки това от данните от националните проучвания става ясно, че ПСР, и президентът, ще останат мощна сила в Турция в обозримо бъдеще. Това, което остава да се реши, е дали тя ще продължи да бъде мощна сила в изолация, или опозицията има всичко необходимо, за да се превърне в истински конкурент. Общинските избори този месец може и да не дадат окончателен отговор, но те ще дадат много индикации./БГНЕС
------------
Керен Кенар, анализ за NOPINION