Първият календар се е появил преди 4000 години в Месопотамия. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Мария Бранкова, ръководител в отдел "Специална колекция" в Националната библиотека в София.
Националната библиотека посрещна Новата 2024 г. със специална изложба, която показва промяната на календарите във времето.
„Календар произлиза от латински от думата "календаре", което означава началото на всеки месец, а календариум означава счетоводна книга или книга на дълговете, тоест то вече е имало определено значение. Сега вече календарът е една система, организирана от периодите от времето, която показва различните месеци и дни в годините“, поясни д-р Мария Бранкова.
В наши дни се водим от григорианския календар и имаме 12 месеца в годината. Националната библиотека е започнала да събира календари от последните 50 години и най-старият, който тя притежава е от 1902 г.
„Той е със сравнително наситени цветове, тъй като в началото на миналия век еднолистните календари, които са се правили тогава, са използвани репродукции на известни за времето си фотографи или художници. Календарите от началото на миналия век са много интересни, защото съдържат истории“, заяви д-р Бранкова.
След 1944 г. възможностите на фотографите и на самите художници стават по-големи и има създадени детски календари, които от гледна точка на цвят и картина са изключително ценни и интересни. „След 1944 г. календарите са по месеци и са с различни картинки. Като цяло те са олицетворявали различните видове животинчета, а вече по-късно се изобразяват и рисувани детски фигури, те са от 1960 г.“, разказа експертът.
На календарите, част от изложбата, се виждат образите на царското семейство, като например цар Фердинанд и малкият цар Симеон. „Календарът е интересен, защото с него започва и свършва всяка една година. В края на годината правим една равносметка и календарът става носител на тази равносметка“, добави д-р Мария Бранкова, ръководител в отдел специална колекция в Националната библиотека в София. /БГНЕС
