Националният студентски дом през настоящата година чества 90-годишен юбилей от построяването на сградата в груб вид през 1933 г.
Най-стратегическа остава идеята за възстановяване на голямата ни зала, унищожена от пожар през 2001 г., но нито един български политик не се трогва.
Благодарение на програма „Културното наследство на Столична община“ наехме архитекти, те стъпиха на два идейни проекта на студенти и заедно – студентите, и професионалните архитекти, направиха прекрасен проект, който сега търси финансиране от над 5 млн. лв.
Това каза в интервю за БГНЕС директорът на Националния студентски дом Христиан Даскалов.
Той разказа, че каузата, всъщност, е на над 115 г., защото през академичната 1903 – 1904 г. двама видни български общественици – проф. д-р Иван Шишманов, като министър на образованието, и писателят Стилиян Чилингиров, наричан от мнозина последният български възрожденец, тогава като председател на Студентския клуб към Държавния университет, инициират построяването на Дома, създавайки държавен фонд с начален капитал 10 хил. лв., за да има място, където българските студенти да прекарват свободното си време, да разменят мисли, да творят, както и да имат топла храна. „Така се заражда идеята през началото на ХХ век, но в 1930-те години тя има своята кулминация – сградата е построена, довършена преди бомбардировките и, слава на Бога, оцелява след бомбардировките“, обясни директорът.
Даскалов заяви, че по време на социализма Студентският дом е водещ културен център. „Представяйте си го като младежкото НДК. Имаме множество самодейни формации, оркестри – симфоничен, естраден, академичен хор, фолклорен ансамбъл“, отбеляза той, като добави, че два от съставите са оцелели и до днес.
Фолклорният ансамбъл за народни танци и академичният хор, който носи името на неговия основател – Ангел Манолов, и до ден-днешен репетират ежедневно в Студентския дом. „Младите хора са добре дошли изцяло на отворен принцип да посетят техни репетиции и да се присъединят към тях“, прикани директорът.
Даскалов подчерта, че още от 1950-те години на ХХ век към Студентския дом функционира и театър-студио „Студентина“. „Един от първите режисьори там е Любен Гройс, така че това също е друга организация, с която заедно планираме инициативи, с които да отбележим 90-годишнината ни“, допълни той.
Към днешна дата в Националния студентски дом има 10 национални студентски организации – всички най-големи в защита на интересите на младите хора. Често тук идват да подготвят свои постановки независими артисти. „В един период, след затварянето на Червената къща като център за независима култура и отварянето на Топлоцентралата, т.е. в този период от 4 – 5 г., бяхме сърцето на независимото изкуство на София и давахме подслон на независимите артисти, включително и във времената на COVID, в който период всички останали културни центрове затвориха, ние не го направихме“, подчерта Даскалов.
Директорът на Националния студентски дом обясни, че се опитват да бъдат актуални на променящата се среда и основната си мисия преоткриват във възможността да създават собствена продукция, т.е. не просто да дават сцена за изява на младите хора, но и да продуцират техни проекти. „С гражданска фондация „Лъчезар Цоцорков“ през настоящата година създадохме резидентска програма – много важен проект за нас. Млади хора от цялата страна кандидатстваха със свои проекти – театрални, музикални, съвременни, т.е. алтернативни, извън ограниченията на изкуството. Подготвиха ги в Студентския дом и ги представиха премиерно“, разказа той и уточни, че имат идея да възродят някои от хубавите събития на миналото, като Младежкия конкурс за забавна песен.
Най-стратегическа, обаче, остава идеята за възстановяване на голямата зала, в която два столични обичани театъра с години са се изявявали. През 1950-те години на миналия век тук е създаден Театъра на армията, който впоследствие се мести в сградата на бившето кино „Роял“, през 1990-те тук играе и Младежкият театър, но след голям пожар през 2001 г. сцената е унищожена. „Абсолютно нито един български политик не се трогва от това, че една емблематична за цяла София сцена е унищожена, т.е. тя просто е затворена, запечатана, с всичкия боклук и пепел. Последните години я почиствахме, постегнахме, дори и седалките ги измихме, направихме няколко провокативни събития. Разбира се, тази зала не отговаря на никакви условия, затова и не я използваме за публика“, заяви Даскалов.
Благодарение на програма „Културно наследство на Столична община“, са наети архитекти, които стъпват на два идейни студентски проекта и заедно – и студентите, и професионалните архитекти създават проект, който търси финансиране на стойност над 5 млн. лв. за възстановяване на голямата зала. „Вече търсим тези средства и се възползвам не само да призова политиците да видят приоритета, особено, ето, 24 май ще е национален празник, пък една от най-големите културни сцени на София и на България тъне в разруха, на около 20 м от НС, което е срамота за тези хора в тази сграда, която е на нашите съседи от българския парламент. Не прося пари през ефира на БГНЕС, по-скоро призовавам за по-голямо внимание на институциите към тази кауза, защото дори едно Министерство на културата проявява нулев ангажимент към нас. Вече 2 г. нашият проект е готов, но те го държат из разни шкафчета и не го одобряват“, каза още директорът и посочи, че без одобрение на проекта няма как да пристъпят към реализация, дори и да се намери някой меценат, който да го подкрепи.
Даскалов апелира министърът на културата да си свърши работата и да одобри проекта за възстановяване на Студентския дом. Той обясни, че всички зали се нуждаят от основен ремонт, защото не разполагат със съвременни и адекватни условия. В камерната зала, която е с визия на берлински ъндърграунд клуб, независимите артисти откриват чар, така че тя се използва активно. „Над 100 са събитията през миналата година, като не малка част от тези културни събития са премиерни“, отбеляза той и допълни, че дори и в неугледни си вид тя е полезна и търсена.
„Ние сме на самоиздръжка, не получаваме държавна субсидия, въпреки че това е сграда, която е държавна собственост, паметник на културата, и освен ако не се промени тази философия, няма как да има някакви зашеметяващи резултати“, категоричен е директорът на Националния студентски дом, за когото най-важно е да бъде възстановено сърцето на тази институция, а именно голямата зала, за да може това прекрасно централно място да възвърне старата си слава.
„Ако управляващите са честни в заявените намерения да променят националния празник, за да акцентират върху българската култура, то най-силно оправдание на тези заявки ще бъде да възстановят паралелно с това една от най-емблематичните за българската култура зали в България, която е на метри от тяхното работно място и близо 20 г. те не забелязват“, смята Даскалов.
Той се обърна към всички студенти с думите: „Добре дошли сте в Студентския дом. Той е ваш. Построен е от студентските организации от миналия век. Ползва се некомерсиално. Абсолютно безвъзмездно може да дойдете тук да организирате свое премиерно представяне на вашата книга, дипломна изложба, спектакъл, или просто да седнете да поработите с някой в една приятна атмосфера. Заповядайте на площад „Народно събрание“, отворени сме 365 дни в годината. Място, което е отворено за култура и изкуство.“ /БГНЕС
