Кръстьо Хаджииванов – 22 годишният великан от Сандански

БЪЛГАРИЙО!

Българийо, майко мила,

ти си много плодородна,

ти си земен къс от рая

и затуй ще си свободна.

Грозде, жито, всичко раждат

твоите гърди богати...

Ний за тебе ще измремe

жертва всички ще станеме!...

Ех, да питат балканите

как са крили войводите,

как живели са дедите

и очували земите!...

Това легендарно стихотворение е на верния на свободата, пропит с идеализъм юноша Кръстьо Хаджииванов.

Роден на 25 декември 1929 година в Капатово, Петричко, едва научил буквите ("Разговор" - 3 март 1937 г.; "Пролет" - 3 май 1937 г. и т.н.), Хаджииванов започва да пише стихове едва на седемгодишна възраст.

На 14 години става партизанин в Алиботушката чета, действаща в района на отбранителната линия "Метаксас" в Гърция.

Разбирайки потенциала му, новата комунистическа власт в България решава да го превърне в свой съюзник, и му предлага да отиде да учи в Москва, но Кръстьо Хаджииванов твърдо отказва, без да се притеснява да го каже публично: "Аз искам да уча в Париж, не в Москва, защото е много близо до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер". (гр. Сяр, X 1944.г.). “Не разбрахте ли, че аз никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура, и най-малко на сталинската" (гр. Св. Врач III 1945 г.)

С тези си думи и с продължаващите си стихове "детето" от Капатово си навлича гнева на комунистите. Пред директора на гимназията в Свети Врач /днешен град Сандански/ Кръстьо е пребит от полицай в читалището, като на побоя е присъствал и висш агент на Държавна сигурност.

Романтик и идеалист по природа, поетът е такъв и в своите стихове, често рецитирани по селски мегдани, седенки и читалищни сцени.

След 1944 г., обаче, започва системен физически и психически тормоз срещу него и цялото му семейство. Верният на свободата, талантлив и амбициозен юноша не се отказва. Опълчва се и на денационализаторската политика, провеждана от комунистическите партии на България и Югославия под прекия диктат на Сталин и Тито, за създаване на нова "македонска" народност. Отговорът му на подканванията да се пише македонец е: "Само Ботев да бе останал единствен българин на света, аз ще остана вторият след него!" . Тогава написва стихотворението "Ботев" (1946 г.)

Кръстьо знае какви ще бъдат последиците от непримиримостта му и започва да води полулегален живот, крие се от органите на новата, "народна" власт. През март 1950 г. го изпращат в урановите мини в с. Сеславци, като го обричат на бавна и мъчителна смърт. По време на стачка в забоя е убит негов приятел. "Мамо, за нас повече няма живот на този свят", пише в последното си писмо до майка си.

По-късно Кръстьо бяга от мините, и броди нелегално из Пирин. Търси спасение в свободния свят, решава да премине границата, и да емигрира. На 27 юни 1952 г., обаче, е убит при засада край с. Чучулигово.

Според различни версии поетът е заловен, доведен на брега на реката, и разстрелян. В протоколите на Държавна сигурност пише, че е убит като диверсант от Гърция. И днес гробът на Кръстьо Хаджииванов и точното място на което е убит, са неизвестни.

Издигнати са паметници на предполагаемото му лобно място и в центъра на гр. Сандански. Всяка година на 27 юни, пред мемориала на поета в града, множество поклонници честват паметта му. Посмъртно, с помощта на чехословашки активисти на нежната революция, стиховете на талантливия поет излизат в "Стихотворения и поеми" през 1990. През 2003 с финансиране от словашкото правителство се издават "Plamene lásky k slobode".

В България се издават "Еделвайс на кръста" (1996), "Възкръснали песни" (1998), "Нечути песни" 1999, "Орлови песни за свободата" 2006, "Подзвездни мисли", 2007 г.

В 22-годишния си живот поетът създава над 100 стихотворения, 9 поеми и един незавършен роман. Довършва пълната с оптимизъм поема "ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА И ЖИВОТА" часове преди да бъде убит. в нея отново повтаря думите си от 1949г.:

Със тази вяра ний ще победиме

неправдите и всякаква злина

БЕЗ ГРАНИЦИ НОВ СВЯТ ЩЕ СЪТВОРИМЕ

СВЯТ НА ЛЮБОВ, НА ПРАВДА, СВОБОДА!“

Днес стиховете на Хаджииванов го нареждат сред едни от най-големите поети на 20-ти век.

И докато в комунистическа България е забранено дори споменаването на името на поета, то по света се публикуват негови стихове, а чехословашки дисиденти подпомагат издаването на първата му стихосбирка през 1990г., тъй като стиховете му са били символ и на тяхната борба. /БГНЕС