Докато заемите от частния сектор представляват огромната част от общата сума, ръстът излага на риск правителствата и хората, ако икономиката се забави, каза тя.
"Глобалният дълг - както публичен, така и частен - достигна най-високия връх досега от 188 трилиона долара. Това представлява около 230 процента от световната продукция", каза Георгиева в реч за откриването на двудневна конференция за дълга.
Това е увеличение от предишния рекорд от 164 трилиона долара през 2016 г., според данни на МВФ.
Докато лихвените проценти остават ниски, кредитополучателите могат да използват дълга, за да инвестират в производствени дейности или да действат с ниски цени на стоките.
Но това може да се превърне в „спирачка на растежа“, каза тя.
„Основното е, че високата тежест на дълга остави много правителства, компании и домакинства уязвими от внезапно затягане на финансовите условия“, предупреди Георгиева.
Корпоративният дълг представлява около две трети от общия, но държавните заеми също нарастват вследствие на световната финансова криза.
"Публичният дълг в напредналите икономики е на нива, които не са наблюдавани след Втората световна война", предупреди тя. И „публичният дълг на развиващия се пазар е на нива, последно наблюдавани по време на дълговата криза през 80-те години“.
Георгиева призова за стъпки, гарантиращи, че "заемите са по-устойчиви", включително да се направят по-прозрачни заемните практики и да се подготвят за преструктуриране на дълга с "нетрадиционни кредитори" - очевидно имайки предвид Китай, който се превърна в основен кредитор за развиващите се страни, включително в Африка. /БГНЕС