Кристалина Георгиева: Възстановяването ще е бавно и неравномерно
Световната икономика показа устойчивост, но възстановяването е бавно и неравномерно. През последните месеци рисковете намаляха, но все още са насочени в посока надолу. Общата инфлация е около половината от пиковата си стойност през 2022 г., но спадът на базисната инфлация е по-плавен.
Инерцията на растежа в повечето страни с ниски доходи и нововъзникващи пазарни икономики отслабва, а постигането на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. става все по-голямо предизвикателство. Макар че възстановяването на ценовата стабилност, нормализирането на фискалната политика и защитата на уязвимите групи остават краткосрочни политически приоритети, политиците следва активно да провеждат политики, които могат да подкрепят устойчивия растеж - включително макроструктурни реформи и зелен преход. Многостранното сътрудничество е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, които спъват глобалното възстановяване и засенчват бъдещото благоденствие, включително рисковете, свързани с геоикономическата фрагментация.
Това се казва в изявление на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева пред Комитета за развитие по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Маракеш.
Агенцията БГНЕС публикува пълния текст на изявлението:
През 2023 г. световната икономика показа известна устойчивост... С отшумяването на пандемията от COVID-19, нормализирането на веригите за доставки и овладяването на сътресенията във финансовия сектор през 2023 г. световната икономика започва да проявява признаци на устойчивост. Така според прогнозите глобалният растеж през 2023 г. се очаква да бъде 3,0 процента — с 0,2 процентни пункта по-висок от прогнозирания през април 2023 г.
... но няколко фактора възпрепятстват по-силното възстановяване и средносрочните перспективи са слаби.
Въпреки това няколко фактора възпрепятстват по-силното възстановяване. Натрупаните по време на пандемията спестявания, които подпомагаха потреблението, са на изчерпване, възстановяването в сферата на услугите след пандемията вече не е настъпило, а производствената активност е отслабнала. Същевременно войната в Украйна, повишаването на лихвените проценти от централните банки, ограничените фискални възможности, включително високите нива на дълга, геоикономическата фрагментация и зачестилите екстремни метеорологични явления натежават върху перспективите. Като цяло прогнозите са за глобален растеж от 2,9 процента през 2024 г. и 3,1 процента в средносрочен план, което е най-ниското равнище от десетилетия насам.
Растежът в развитите икономики остава бавен.
Благодарение на овладяването на сътресенията във финансовия сектор растежът в развитите икономики (РИ) се повиши с 0,2 процентни пункта до 1,5 процента през 2023 г. Тези положителни новини се компенсират от продължаващата слабост в производството, все още високата инфлация и отслабващите ефекти от предишни мерки за стимулиране. В резултат на това се очаква растежът да остане на ниво от 1,4 процента през 2024 г., което е доста под отчетените през 2022 г. 2,6 процента.
Стабилният растеж в страните с нововъзникващи пазари и в развиващите се икономики крие регионални различия.
През 2023 г. и 2024 г. растежът на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (НУРБ) се очаква да остане като цяло стабилен на ниво от 4,0 процента. Регионалните различия обаче са значителни, което отразява състава на търговията на държавите и способността им да се справят със сътресенията в цените на енергията и храните. Растежът в страните с нововъзникващи пазари и в развиващите се страни в Европа се очаква да се засили през следващите две години, тъй като икономиките се приспособяват към войната в Украйна. За разлика от тях нововъзникващите и развиващите се икономики в Азия ще бъдат особено засегнати от забавянето на растежа в Китай. Комбинацията от промени на стоковите пазари, влошаващи се климатични шокове, нарастващи инциденти в областта на вътрешната сигурност и забавяне на световната икономика ще намалят динамиката на растежа на НУРБ в останалата част на света спрямо нивата им от 2022 г. В Африка недостигът на електроенергия и по-ниският добив на нефт и газ също ще играят роля.
Влошаване на перспективите за сближаване на доходите в съответствие със слабите средносрочни прогнози за растежа.
Влошаването на перспективите за растеж в повечето икономики с ниски доходи допълнително ще забави сближаването на техните равнища на доход на глава от населението с тези на по-богатите страни. Постигането на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. ще стане изключително трудно. Според прогнозите растежът в тези икономики ще намалее от 5,2 процента през 2022 г. до 4,0 процента през 2023 г. — с 0,7 процентни пункта по-ниско спрямо прогнозата от април 2023 г., а средносрочните икономически перспективи ще останат слаби. Наследените ефекти от минали сътресения — най-видими под формата на поражения върху работната сила, продоволствена несигурност, конфликти и висок публичен дълг — се усложняват от все по-чести метеорологични сътресения, по-трудна среда за външно финансиране, странични ефекти от нестабилността и конфликтите, както и от последиците от геоикономическата фрагментация.
Инфлацията намалява, но борбата все още не е приключила. Предвижда се глобалната базисна инфлация да продължи намалява устойчиво от 8,7 процента през 2022 г. до 6,9 процента през 2023 г. и 5,8 процента през 2024 г. Дезинфлацията през 2023 г. се дължи предимно на понижаването на международните цени на суровините, макар че затягането на паричната политика и нормализирането на веригите на доставки също допринасят за това. Намаляването на базисната инфлация обаче изглежда ще бъде по-плавно. Нейната устойчивост се обуславя от ефектите на пренасяне от минали сътресения на базисната инфлация чрез каналите на относителните цени и краткосрочните очаквания, както и от натиска на търсенето, предизвикан от свитите пазари на труда. Спадът на инфлацията в страните с нововъзникващи пазари и в развиващите се страни е по-плавен, отколкото в държавите с развити икономики, което до голяма степен отразява по-високата експозиция на цените на суровините и валутните курсове, макар че на много от граничните пазари тя намалява с бързи темпове. Дългосрочните инфлационни очаквания засега остават стабилни.
През последните месеци рисковете намаляха, но все още са насочени към понижение. Неблагоприятните рискове намаляха от април 2023 г. насам благодарение на преодоляването на напрежението, свързано с тавана на дълга в САЩ, овладяването на финансовите сътресения и намаляването на общата инфлация. Въпреки това рисковете за глобалния растеж продължават остават видими. Основните неблагоприятни рискове включват силно неустойчиви цени на храните и енергията в условията на климатични и геополитически сътресения, запазване на базисната инфлация, възобновяване на сътресенията на финансовите пазари, напрежение в сектора на недвижимите имоти, по-широки дългови затруднения в държавите с развита икономика, засилване на геоикономическата фрагментация, нарастване на неравенството и подновяване на социалните вълнения. В положителен план може да се наблюдава по-бързо възстановяване на вътрешното търсене, технологични пробиви или меко приземяване в РИ на фона на намаляваща инфлация.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ
Все още е необходима строга парична политика, за да се възстанови ценовата стабилност, но степента на затягане може да стане все по-диференцирана в отделните държави.
Устойчивото възстановяване на ценовата стабилност остава основен приоритет. Като цяло централните банки следва да поддържат строга позиция по паричната политика и да избягват преждевременното ѝ облекчаване, особено в държави с повишена и устойчива инфлация. Ефективната комуникация е от решаващо значение за закрепването на дългосрочните инфлационни очаквания и за свеждането до минимум на намаляването на икономическия растеж в процеса на дезинфлация.
Същевременно затягането на паричната политика дава резултати по-бързо в някои страни, отколкото в други, което предполага значителни различия в подходящата позиция на паричната политика в отделните страни. Там, където инфлацията се охлажда и инфлационните очаквания са закрепени, постепенното преминаване към по-неутрална позиция може да е оправдано. Независимо от това централните банки следва да дават знак, че продължават да се стремят към ценова стабилност. Несигурността относно пътя на дезинфлацията изисква внимателно и основано на данни калибриране на политиката, като се отчитат разходите от твърде ранно или твърде късно намаляване на лихвените проценти.
Финансовият сектор трябва да бъде наблюдаван внимателно.
Финансовият сектор продължава да бъде подложен на натиск и централните банки трябва да наблюдават отблизо рисковете в банковия, небанковия финансов и имотния сектор и да отстраняват пропуските в данните, надзора и регулирането. Макропруденциалните политики могат да се използват превантивно. В случай на пазарен стрес централните банки трябва да имат готовност да използват инструменти за осигуряване на бърза и силна ликвидна подкрепа, като същевременно се съобразяват с рисковете от морален риск. Държавите, изложени на външни сътресения, следва да използват пълноценно глобалната мрежа за финансова сигурност, като същевременно провеждат подходящи макроикономически политики.
Нормализирането на фискалната политика може да допринесе за постигането на множество цели. Необходима е строга фискална позиция, за да се възстановят фискалните буфери. Внимателното предоставяне на информация относно средносрочната рамка, която подкрепя фискалната устойчивост, е важно за изграждане на доверие и избягване на деструктивни пазарни реакции. Съставът на фискалната корекция трябва да защитава най-уязвимите, особено тъй като те са непропорционално засегнати от по-високата инфлация. Нецелевите мерки, по-специално тези, които пречат на ценовите сигнали, следва да бъдат постепенно преустановени. По-строгата фискална позиция би могла да подпомогне и усилията за намаляване на дефлацията чрез намаляване на съвкупното търсене, закрепване на инфлационните очаквания и засилване на цялостния ангажимент за ценова стабилност. За държавите с развито икономическо пространство мобилизирането на вътрешни приходи, по-голямата ефективност на разходите и подобрената институционална фискална рамка придобиват все по-голямо значение пред лицето на големите задължения за обслужване на дълга и нуждите от разходи.
Засилването на структурните реформи може да облекчи компромисите в политиката. Слабият растеж увеличава компромисите, пред които са изправени правителствата в усилията им да намалят инфлацията и да възстановят фискалното пространство. Той също така ограничава наличните ресурси за справяне с други дългосрочни предизвикателства, като намаляване на бедността и изменение на климата. Дълбоките структурни реформи могат да облекчат тези ограничения.
Реформите трябва да бъдат целенасочени и внимателно подредени. Реформите, които облекчават най-критичните ограничения, следва да се обединят и да се приоритизират, за да се натрупат ползи и да се осигури обществена подкрепа. В това отношение особено полезни са реформите в управлението, бизнес регулациите, пазара на труда и външния сектор. Индустриалните политики, макар и полезни, когато външните фактори или пазарните недостатъци са добре идентифицирани, следва да избягват протекционизма и да са в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО).
Многостранната координация е от жизненоважно значение за разрешаването на проблема с дълга, осигуряването на продоволствена сигурност и ускоряването на екологичния преход.
Глобалният характер на редица предизвикателства - облекчаване на дълга, продоволствена сигурност и изменение на климата - прави многостранното сътрудничество изключително важно. Като се има предвид централната роля на международната търговия, съществува спешна необходимост да се възстанови доверието в многостранните рамки, като се започне със СТО.
Близо 60% от страните с ниски доходи са изложени на висок риск или вече са в затруднено положение с дълга. Общата рамка на Г-20 отбелязва напредък, като неотдавна беше постигнато споразумение между официалните двустранни кредитори относно третирането на дълга на Замбия и напредък по отношение на Гана. Дискусиите в рамките на Глобалната кръгла маса за държавния дълг (ГКМДД) също спомагат за насърчаване на общото разбиране на ключовите понятия и определения за ефективно преструктуриране на дълга. Тези усилия трябва да бъдат допълнително ускорени.
Продоволствената сигурност продължава да бъде застрашена от екстремните климатични условия и войната в Украйна, по-специално от спирането на инициативата за черноморски зърнени храни. Страните следва да премахнат търговските ограничения и да гарантират глобалния поток от селскостопански суровини за снабдяване с храни. Необходимо е да се засили многостранното сътрудничество в областта на продоволствената сигурност с основаваща се на правила рамка за ограниченията върху износа на храни.
Тазгодишните интензивни горещи вълни, суши и опустошителни наводнения на фона на рекордни глобални температури подчертават необходимостта от спешни действия в областта на климата. Многостранното сътрудничество може да спомогне за ускоряване на екологичния преход, като осигури платформа за координация на ценообразуването на въглеродните емисии, избягване на нарушенията в международната търговия и инвестиционните потоци чрез екологични промишлени политики, създаване на зелен коридор за осигуряване на потока от важни минерали и подобряване на обмена на данни и стандартизацията.
ПОДКРЕПА ОТ МВФ
Фондът продължава да адаптира кредитните си инструменти към променящата се глобална среда. Инструментите на Фонда за отпускане на заеми продължават да подкрепят усилията на членовете за укрепване на макроикономическата стабилност и осъществяване на структурни реформи в предизвикателна глобална среда. Беше одобрено временно увеличение на лимитите за нормален достъп по сметката за общи ресурси на Фонда (СОР). Бяха въведени реформи на предпазните кредитни инструменти, за да се гарантира тяхната силна сигнална сила, способност за реагиране и за справяне с външните рискове. Фондът също така удължи временно по-високите кумулативни лимити за достъп до спешно финансиране до края на юни 2024 г. за инструментите за бързо финансиране и до прегледа на Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж (ДФНБР) през 2024/25 г. за механизма за бързо кредитиране. Лихвените проценти по всички заеми по ДФНБР също ще останат нулеви дотогава.
Както беше подчертано в неотдавнашното съвместно изявление за засилване на сътрудничеството между МВФ и Световната банка, Фондът и Световната банка продължават да укрепват сътрудничеството си, включително с други международни организации. Това сътрудничество, което обхвана и СТО, Световната продоволствена програма и Организацията по прехрана и земеделие, спомогна за преодоляване на световната продоволствена криза. Двадесет и девет държави, засегнати от продоволствената криза, получиха финансова подкрепа от Фонда, включително шест държави в рамките на Прозореца за продоволствени сътресения (ППС). Срокът на действие на ППС беше удължен с шест месеца до края на март 2024 г. като извънреден инструмент.
Търсенето на програми, подкрепяни от Механизма за устойчивост и стабилност (МУС), остава силно и продължава да се повишава. Управителният съвет е одобрил единадесет програми по МУС, а в средата на 2024 г. е планиран междинен преглед за по-нататъшно укрепване на дизайна и условията на МУС. За да се запази преференциалният характер на отпускането на заеми по МУС за членовете на Фонда с най-ниски доходи, беше определен таван на лихвените проценти. Досега всички МУС са били насочени към изменението на климата, но в момента се водят дискусии с Банката и Световната здравна организация за финализиране на рамка за сътрудничество в областта на готовността за пандемии.
За да е ефективен МВФ, той има нужда от адекватно финансиране.
МВФ трябва да разполага с адекватни ресурси, за да може да изпълнява ролята си на център на световната мрежа за финансова сигурност. Завършването на 16-ия общ преглед на квотите до края на 2023 г. е от ключово значение, за да се гарантира, че размерът и съставът на средствата в Сметка на общите ресурси (СОР) ще останат адекватни. Като се има предвид нарастващото търсене на заеми от ДФНБР, осигуряването на финансирането на ДФНБР също е от решаващо значение.
По отношение на Доверителния фонд за устойчивост и стабилност (ДФУС) е постигнат добър напредък в набирането на средства, като до момента са получени над 40 милиарда щатски долара под формата на ангажименти, а икономически по-силните държави се насърчават да увеличат амбицията си за насочване на СПТ над първоначалната цел от 20 процента от разпределените през 2021 г. СПТ, за да помогнат да се отговори на голямото търсене на средства по линия на ДФУС.
МВФ работи активно по въпросите на дълга. В допълнение към важния си принос към Общата рамка и Глобалната кръгла маса за държавния дълг МВФ продължава да работи с Банката за прилагане на многостранния подход за справяне с уязвимостта на дълга. МВФ също така работи по политиката си за финансови гаранции, за да подобри сътрудничеството си със страните в процес на преструктуриране на дълга, и ще започне прегледа на рамката на МВФ и Световната банка за устойчивост на дълга на страните с ниски доходи.
Надзорът и развитието на капацитета на МВФ продължават да еволюират.
Двустранният и многостранният надзор на МВФ продължава да включва нови аналитични заключения по възникващи въпроси. Актуализираният институционален поглед насочва политическите съвети на Фонда относно капиталовите потоци, а въвеждането на интегрираната рамка за политика продължава. Фондът въвежда в действие стратегиите си за климата, цифровизацията, нестабилните държави, равенството между половете, управлението и социалните разходи, като делът на докладите по консултациите по член IV, съдържащи задълбочени обсъждания на свързаните с тях въпроси, когато те са от макрокритично значение, нараства. Фондът преразглежда стратегията си за борба с изпирането на пари / противодействие на финансирането на тероризма.
Усилията за по-нататъшно модернизиране на изпълнението, управлението и администрирането на развитието на капацитета ще се основават на предстоящия преглед на стратегията на Фонда за развитие на капацитета. Стратегията за корпоративно развитие на Фонда ще продължи да се осъществява в основните области на експертиза на МВФ и ще се разшири в области, които представляват нови предизвикателства и възможности за членовете, включително изменението на климата, цифровите пари, приобщаването и равенството между половете. /БГНЕС