Куба - 60 години революция
Куба – дългогодишен източник на вдъхновение сред левите правителства в Латинска Америка - посреща 60-тата годишнина от революцията с нарастваща изолация и в регион, все по-силно доминиран от възраждащите се десни.
Първата подобна годишнина след края на ерата Кастро съвпадна с встъпването в длъжност на крайнодесния президент на Бразилия Жаир Болсонаро, чиято неотдавнашна изборна победа стана поредната на десен кандидат в региона.
Болсонаро, който не покани на церемонията по встъпването си в длъжност президента на Куба Мигел Диаз-Канел и социалистическия лидер на Венецуела Николас Мадуро, показа зелено-жълтото национално знаме на страната си с думите „Това е нашето знаме, което никога няма да бъде червено“.
Подобно на Бразилия, Аржентина, Чили и Перу също направиха завой надясно през последните години, сваляйки левите си правителства.
В туит, венецуелският президент Николас Мадуро отдаде почит на „героичния кубински народ“ и похвали неговата издръжливост и достойнство в лицето на 60-годишни жертви, борби и изолация“.
Друг оцеляващ засега ляв лидер – президентът на Боливия Ево Моралес заяви, че Кубинската революция е родила „светлината на надеждата и непобедимото желание за освобождение на хората“.
Символичното честване на Кубинската революция се проведе в югоизточния град Сантиаго де Куба, наричан „люлката на революцията“. На гробовете на смятаните за национални герои Хосе Марти и Фидел Кастро ключова реч произнесе бившият вече президент на страната Раул Кастро.
За първи път от 1976-та година насам, президентът на Куба не носи фамилията Кастро. 58-годишният Мигел Диаз-Канел встъпи в длъжност през април, след като получи властта от запазващия и до момента значителното си политическо влияние Раул Кастро.
„Смелият и благороден народ на Куба ще бъде почетен – с Фидел, Раул и всички онези, които се бориха и се борят да запазят родината ни свободна, суверена и щастлива“, написа в Туитър Диаз-Канел.
За годишнината, улиците на Сантяго де Куба бяха украсени с флагове и плакати. На един от тях жизнерадостният Фидел размахва автомат до брат си Раул, а надписът гласи „60 години победа“. Годишнината беше отбелязана и с песни и танци на целия Остров на свободата и 21 топовни изстрела над залива край Хавана.
Диаз-Канел обаче не е бил дори роден, когато Фидел Кастро обявява победата на революцията си през 1959-та година. Подкрепяният от САЩ диктатор Фулхенсио Батиста е избягал от страната по-рано същия ден, с което се отваря пътя пред Кастро да наложи еднопартиен комунистически режим на Острова.
Миналата седмица Диаз-Канел написа в Туитър: „Кубинската революция е непобедима, тя расте, тя продължава“. Но не всички са убедени, че това е точно така.
Дисидентът Владимиро Рока, чиито баща Блас Рока е бил високопоставен служител на режима по време на управлението на Фидел Кастро смята, че „революцията е загинала преди много време“.
В чужбина, кубинското правителство среща сериозни критики за авторитарната си природа, нетолерантността си към опозицията и преследването на инакомислещи. Владимиро Рока е бил в затвора от 1997-ма до 2002-ра година заради това, че е протестирал.
И докато американско-кубинските отношения се подобриха по времето на Барак Обама, карибският остров с население от 11 милиона души трябва да се справя с все по-враждебната администрация на президента Доналд Тръмп.
Въпреки това промяната идва.
През февруари, комунистическият режим ще проведе референдум за новата конституция, която ще признае правото на частна собственост и ще разреши чуждестранни инвестиции. Документът също така обаче обявява комунизмът за социална цел на нацията, настоява, че страната никога няма да се върне към капиталистическото управление и защитава Комунистическата партия като единствена върховна политическа сила за държавата и обществото.
Икономическите промени също са на хоризонта. Сделката между Бейзболната лига на САЩ и Бейзболната федерация на Куба ще позволи на най-големите таланти на Острова да подписват договори с американски клубове.
„Със сигурност започва нов цикъл. Този цикъл е промяната“, казва акад. Артуро Лопез-Леви, преподавател в колежа „Густав Адолф“ в Минесота. Подобно е и виждането на Хорхе Дуани, директор на Кубинския изследователски институт в Международния университет на Флорида.
„Засега изглежда като кастризъм без Кастро на власт“, смята той.
Владимиро Рока от своя страна вярва, че революцията ще убие сама себе си заради безразличието на новото поколение и липсата на външна подкрепа.
Русия и Китай остават съюзници на Куба, но нито една от двете държави не е показала желанието си да субсидира икономиката на Острова по начина, по който Съветският съюз го правеше в продължение на 30 години.
Диаз-Канел непрекъснато повтаря, че най-важната битка е тази за икономиката, която е отбелязала растеж с едва 1% през последните години, който обаче не е достатъчен за да се издържа населението.
Надеждите на много кубинци за по-добър живот зависят от това дали ще могат да работят за себе си или да имигрират, казва Дуани.
Някога един от най-големите световни износители на захар, неотдавна на Куба й се наложи да внася суровината от Франция, а през последните няколко седмици оризът, яйцата и брашното изчезнаха от супермаркетите.
Това изправя президента Диаз-Канел и екипа му пред предизвикателството да следват противоречива политика, смята Лопез-Леви.
Според него, страната институционализира революцията във времена на икономическа криза, докато Комунистическата партия създава икономика, която позволява на части от населението да забогатява в общество, базирано на принципа на икономическото равенство.
„Предизвикателството е да избегнат потъването. Това не е безнадеждна мечта в държава, която е устояла на американското ембарго от 1962-ра година, като е показала способността си да се адаптира и прилага политики, които се справят с тези предизвикателства, допълва Лопез-Леви. /АФП