В хълмовете на североизточна Босна местната общност е разкъсвана между страховете за разрушаване на околната среда и надеждите за богатство от огромните залежи на важни минерали, от които Европа се нуждае за своя зелен преход.
Районът около Лопаре се оценява на 1,5 млн. тона литиев карбонат, 94 млн. тона магнезиев сулфат и 17 млн. тона бор - материали, използвани за производството на всичко - от електрически автомобили до вятърни турбини и електроника, предаде АФП.
Потенциално променящите се находища могат да бъдат рядко срещано предимство за този потънал в бедност край на Югоизточна Европа, където икономиката на Босна и Херцеговина (БиХ) до голяма степен е в застой след опустошителната война през 90-те години на миналия век.
Огненият сръбски лидер на Република Сръбска (ентитет в БиХ) Милорад Додик нарече проекта, който ще бъде разположен именно в РС, "възможност за развитие, която не бива да се пропуска".
Но тлеещата местна опозиция срещу тази обширна открита мина заплашва да спре проекта, тъй като някои се опасяват от потенциалните екологични последици.
През декември градският съвет на Лопаре гласува предложение срещу проекта.
"Повече от 90 % от жителите са против", казва кметът Радо Савич.
"Хората се страхуват от изтичане на токсични материали. Ние сме категорични, че не искаме такава мина тук", добави Савич.
Групи за защита на околната среда са започнали петиция срещу проекта.
"Навсякъде по света, където има такива мини, рано или късно се стига и до замърсяване на подпочвените води и въздуха", казва Снежана Ягодич Вуйич, лидер на местна екологична асоциация.
В съседна Сърбия масовите протести срещу литиевата мина на Rio Tinto в близост до босненската граница принудиха правителството да отмени разрешенията за многомилиардния проект през 2022 г.
Владимир Рудич, директор на босненския филиал на швейцарската минна компания Arcore AG, обвини противниците на проекта в Лопаре, че "сеят паника".
"Условията на работа ще бъдат абсолютно контролирани", казва той.
Arcore се надява да започне работа в района до 2027 г.
Компанията заяви, че мината ще носи годишни приходи в размер на 1 млрд. евро и ще създаде 1000 преки работни места и над 3000 непреки.
Проектът има за цел да изнася около 10 000 тона литиев карбонат годишно до 2032 г. - достатъчно за производството на между 150 000 и 200 000 акумулаторни батерии, според експерти.
Понастоящем ЕС зависи от Китай за 97 % от нуждите си от магнезий.
С постепенното прекратяване на продажбата на нови автомобили, задвижвани с изкопаеми горива, до 2035 г. Европа се надява до края на десетилетието да може да добива 10 % от критичните суровини от собствената си земя./БГНЕС
