Малески: Великите държави могат да грешат, малките нямат право

Както винаги, в момент на криза, когато трябва да се вземат съдбовни решения за бъдещето на държавата, ставаме свидетели на яростна поляризация между политическите партии. И точно тогава всички търсят спасение в невъзможното – в единството. Решаването на македонско-българския спор днес е такова решение, каквото беше членството ни в ООН преди 30 години. Тогава казах на президента Киро Глигоров, че такива решения се вземат с единодушие от парламенти, а той на всички мои аргументи отговори с четири думи: Това не е възможно.

Аз пък държах на своето. В опита да постигна невъзможното, оставен напълно сам, изгорях по време на парламентарния дебат и се оттеглих от политиката. Президентът, разбирайки политиката като изкуството на възможното, заобиколи законодателната институция и позволи на великите сили със свое решение да вкарат държавата в световната организация. Не трябва много ум, за да се разбере кой е бил прав от гледна точка на държавните интереси на Македония.

Днес опозицията се оплаква, че не е включена в процеса на решаване на въпроса с България и се заканва, че като дойде на власт, ще анулира всички решения, приети без нейно съгласие и в разрез с резолюцията на парламента. Както и преди влизането в ООН, въпросите са същите. Същите са и отговорите. Дали е най-добре властта и опозицията заедно да решат трудния въпрос със съседите? Да. Дали това е възможно? Не. Ако единството е невъзможно, тогава е вярно, че докато коалицията на премиера в оставка Зоран Заев не реши проблема, той ще остане нерешен, докато ръководството на македонските националисти не разбере, че и от наша страна са нужни отстъпки, за да започнат преговорите с ЕС. Това би означавало поне един мандат на власт, по време на който отговорността на управляващите, преди всичко отговорността на всяка маса да има хляб, мляко и масло, не доведе до промяна в мисленето. Има ли Македония толкова време да чака?

Известно е, че докато великите държави могат да си позволят да следват погрешна политика и отново да се върнат на правия път, малките държави се движат по острието на ножа и нямат право на много грешки. Именно това може много лесно да ги премахне от международната сцена.

Новият урок, който научихме, е, че и единството може да бъде пречка за решаване на проблема. Въпреки че е постигнато съгласие в парламентите на двете държави – Македония и България, това е съгласие около нерешаването на проблема с компромис. Влязохме в заешка дупка, заяви български политик след гласуването на тяхната резолюция в парламента. Бетонирахме нашата позиция в отговор на българската, заяви някой у нас. С такова съгласие няма решение, тъй като това е единение около червени линии, а не около компромисни решения. Има само недопускане, но няма решение.

Защото, както твърди един български учен, проблемът се състои в това, че и двете държави смятат, че са 100 процента прави, а не са.

Демокрацията – система, в която всички важни политически възможности са представени в парламента, не означава единство и единодушие, а мнозинство, което стои зад решение, което трябва да се приложи на практика. Либералите и националистите могат и трябва да съществуват заедно и да си сътрудничат, но не могат да постигнат съгласие, освен когато се преструват, че са постигнали такова.

Как да се постигне мнозинство, а не единодушие, е дилемата при демокрацията.

Всъщност, само посредством мнозинство е възможен пробив там, където има поляризация около решението. Българското единодушие беше постигнато лесно: направен беше общ списък с изискванията съм Македония. Това единство се пропука в момента, когато наскоро либерално настроени хора застанаха начело на българското правителство и предложиха свое решение, както казаха, за да не укрепват националистите и в двете държави. Македонското единодушие беше лесно постижимо: представяйки го като съгласие, управляващите подписаха предложението на националистите, за да се харесат на хората в навечерието на местните избори.

Епилог: С мнозинството, с което разполага в парламента, премиерът в оставка обяви своя последен опит за решаване на въпроса с България, преди националистите да вземат властта при някои следващи избори. Поздравления за смелостта, но шансовете лично той да постигне това са малки заради ограниченията във времето, в които се озовахме, изправени пред дневния ред на Европейския съюз.

И новият български мандатоносител, притиснат от съюзниците в НАТО и в ЕС, е с тесни времеви хоризонти. Иска шест месеца за своята методология на преговорите, в която не всичко се свежда до история, за да се постигне резултат. Това желание за бързо решаване на спора у политиците на Македония и България, които имат мнозинство в парламентите на двете държави, е нашата надежда. Ако се даде възможност на националистите в двете страни да укрепят позициите си или да поемат контрол върху властта, решение няма да има дълго време. /БГНЕС

-------------

Денко Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Той е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства".. Коментарът е публикуван в сайта Плусинфо.