Манол Пейков: Културата е лепилото на общите ни ценности и надежди

Българите се върнаха към българските автори. Те се четат повече от чуждите автори. Това е така в повечето европейски държави – националната литература предизвиква по-силен интерес и любопитство, отколкото преводната.

Това каза в интервю за БГНЕС Манол Пейков, който е съсобственик на издателство „Жанет 45”.

Според него това, че българите се върнаха към българските автори, започна да се вижда много ясно още преди петнайсетина години. По думите му през 90-те имаше тотален отлив.

„Майка ми (Божана Апостолова – бел. ред.) издаваше български автори от лична потребност и поради това, че нейните разбирания са, че трябва да се работи и да се инвестира в културата. Овен това тя самата е човек на словото. Оказа се в едни момент, че тя е пионер и това, в което инвестира, сега ѝ се връща. Много от тия автори, които тя подкрепяше в продължение на 15-30 години, изведнъж се превърнаха в истински звезди. До 2000-2002 г. никой не вярваше, че е възможно български автор да застане начело по продажби в класациите на водеща книжарска верига. Не, че 90-те изобщо имаше книжарски вериги, но истината е, че тогава се продаваше лека литература, окултна литература, психологични четива как да си помогнем сами на себе си, леки романчета на различни жанрови теми. Българската литература беше на практика забравена, изоставена, понеже хората много дълго бяха държани под похлупак. Сега хората се връщат към нея и абсолютно неизменно българските автори се четат повече, средностатически погледнато, от чуждите автори. Така е в повечето европейски държави – националната литература предизвиква по-силен интерес и любопитство, отколкото преводната”, каза Пейков и даде пример с Америка, където само 2% от продукцията е преводна. В България над 30-35 до 40% достига преводната продукция, тя е супер важна, и въпреки това националните ни, българските ни автори се четат доста.

Да не замитаме културата под килима – тя е лепилото на ценностите

Говорим с Манол Пейков дни, след като България празнува 24 май, но според него със сигурност има много неказано за книжовността и книгите.

„Книжовността е крайъгълният камък изобщо на културата, на цивилизацията, и това, че не икономиката трябва да определя културата – сиреч, ако една държава има развита икономика, значи ще има пари за култура. Обратна е логиката – ако ти развиваш културата, тогава хората имат културата да си избират правилните управляващи, правилната посока за развитие на народа, на нацията, правилната държавна структура и т.н. Тъй че, според мен, културата е в основата на всичко. Може да звучи леко хиперболистично, но всъщност културата е това, което ни отговаря на въпроса: кои сме ние, кой съм аз? И тя е това лепило, което ни слепва в общи ценности, общи вярвания, общи надежди, не трябва да я замитаме под килима”, каза той.

Манол Пейков заяви, че е легенда, че младите не четат и каза, че те намират други форми понякога. „Израелецът Етгар Керет, който е един от любимите ми писатели, го попитаха: „Мислите ли, че ще изчезне книгата?” Той каза: „Вижте, в сегашния вид, като хартиена книга, може и да изчезне, но това, което няма да изчезне са историите. Навремето са ги разказвали около огъня и всички са гледали разказвача в устата, след това са почнали да ги изсичат върху камъни, папируси, хартия, сега имаме електронни книги. Нуждата от истории няма да изчезне, няма как да изчезне, тя е постоянна””, каза издателят.

Четящите хора си личат по широтата на мисленето

„Обикновено четящите хора са граждани на света. Някои от тях никога да не са напускали предела на собствената си държава, даже на собствения си град, но са много по-космополитни като мислене, като вкус, като отношение. Защото, чрез книгата ти можеш да надникнеш във всяко крайче на света, в бъдещето, в миналото. Това си личи”, заяви той.

Манол Пейков подчерта, че четенето е придобит вкус и в много случаи тази потребност се предава в семействата.

„Примерът на родителите е важен. Важен е начинът, по който се преподава в училище четенето, да не се натрапва. Аз например, когато бях тийнейджър, ни караха да четем изключително литературна критика за Вазов или за Дебелянов, или за Йовков, които са абсолютно зашеметяващо красиви автори, вместо да четем авторите. Много е важно да изкушиш, да създадеш вкус към красивото. Не мисля, че това достатъчно се цени в обществото, в което живеем и мисля, че голяма степен имаме като житейски примери, като обществени фигури и в политиката, и в развлекателната индустрия – често се налагат хора, които са с беден речник, нямат интерес, нямат широки интереси. Но също така смятам, че с времето това е на път да се промени”, заяви той.

Преходът трябва да се случи в рамките на нашия живот

България живее в този период на преход, подчерта той и добави: „Вярно – много е дълъг, над 30 години вече. Навремето имаше една много интересна книга, писана някъде през 30-те, за третото поколение. В нея се твърдеше, че едва третото поколение след Освобождението е това, което успява да издигне България на едно адекватно ниво и да я превърне в европейска държава. Понеже първото – това са хайдутите, които в един момент са застанали на кормилото на държавата, но те са с мисленето и психиката на хората, които са тичали по балканите и които са се борили с турците. След това са техните деца, които обаче са силно повлияни от първото поколение. Трябва вече третото, което е достатъчно отдалечено и може би вече е добило тази култура, минало е през адекватно образование, голяма част от тия хора са се изучили в чужбина и са върнали обратно, т.е. минава едно 30-50 години. Жалко е, че това не съответства, много ни се иска да стане в рамките на нашия живот. За мен е важно да се случи – за дъщеря ми, за нейните деца, трябва да работим за това”, заяви той.

По-ниско ДДС за книги като постоянна мярка

Издателят изброи няколко „супер ключови” неща, които държавата трябва да направи по отношение на издателския бранш.

Едно от тях е намаленото ДДС да остане като постоянна мярка. „Това е цивилизационен избори, това дори не е икономически избор. В ЕС доскоро имаше само две държави, сега е една, но България и Дания бяха двете държави, които не се бяха възползвали от променливата ставка на ДДС. Навсякъде другаде е между 0 и 9-10, максимум 11%. Дания е 25%, но тя е най-богатата държава в ЕС, ние сме най-бедната, много е несъответно. В Дания книгите струват над 35 евро и освен това там държавата има последователна политика. Библиотеките изкупуват между 500 и 1000 бройки от всяка нова книга. Така, че в България е абсолютно задължително това да се случи и то да бъде постоянна мярка”, каза Манол Пейков и обясни неговия подход:

„Това, което на мен ми позволи ДДС-то, едно от нещата, които направих – веднага вдигнах ставките от 7 на 10 лв. на страница, което е 43% увеличение само за труда на преводача. Това все още не е достатъчно, но е в правилна посока, без намаляване на ДДС-то аз като издател не мога да си го позволя, понеже моите сметки не излизат, в крайна сметка това е бизнес”, каза той.

Създаване на адекватен национален център за книгата, както и спешно да се промени в Закона за меценатството са още от неща, които изброи Пейков.

Манол Пейков, който беше депутат в 45-ия парламент, сподели, че влязъл в политиката, защото си дал сметка, че ако иска да направи нещо, трябва да бъде част от процеса, трябва да се опита. В заключение той сподели, че смята да се кандидатира отново. /БГНЕС