Местните избори в Турция - кръстопът за наследството на Ердоган

Ако партията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган си върне Истанбул от опозицията на местните избори (31 март), той може да се почувства достатъчно комфортно, за да се съсредоточи върху по-позитивни стъпки за изграждане на наследство, но загубата може да го накара да се обърне към нативистките и популистки политики у дома и в чужбина.

На 31 март около 58 млн. регистрирани турски избиратели ще отидат до урните в общонационалните местни избори, за да изберат кметове на близо 4000 града и по-малки населени места, както и десетки хиляди членове на градски и провинциални съвети и други местни служители. Резултатите от тях няма да имат пряко въздействие върху правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки това, тъй като гласоподавателите гласуват в цялата страна, местните избори служат като камбана за националната политика на Турция, еквивалент на американските междинни избори.

В този смисъл изборите ще помогнат на Ердоган да реши дали може просто да започне да пренебрегва своите претенденти в този момент. На парламентарните и президентските избори през май 2023 г. той победи своята опозиция - алианс от 6 партии, обхващащи целия политически спектър, включително основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП). Тази победа твърдо го утвърди начело на Турция и ако успее да победи опозицията още веднъж на 31 март, може да заключи, че вече няма легитимни претенденти. Това ще му позволи да навлезе във фазата на изграждане на наследство в кариерата си - т.е. да решава проблемите в страната (например чрез "кюрдско отваряне" или диалог с кюрдската общност в страната), като същевременно възприема по-международна роля във външната политика (например доразвиване на неотдавнашните рестартирания на Анкара със съседи като Гърция; преследване на потенциално рестартиране на отношенията със Съединените щати по отношение на Сирия).

Ако обаче кандидатите на президента не успеят да превземат Истанбул и други ключови градове от опозицията, Ердоган вероятно ще излезе от изборите с усещането за политическа уязвимост. Нещо повече, ако кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който победи кандидата на Ердоган на местните избори през 2019 г., надвие сегашния кандидат на президента Мурат Курум, това ще го катапултира към политическата известност като "политическата звезда, която може да победи Ердоган". Подобно развитие на събитията би превърнало Имамоглу и в надежден претендент за самия Ердоган, което ще даде тласък на анти-ердогановия блок в страната. В такава ситуация Ердоган може да се стреми да укрепи базата си и да попречи на опозицията да се разрасне, като удвои нативистките/популистките политики в страната и в международен план.

Всеки от трите най-големи града в Турция - Истанбул, Анкара и Измир - понастоящем се контролира от опозицията. Въпреки това Истанбул е най-големият от тях и остава икономическата, финансовата и културната столица на страната, така че се откроява като голямата награда в надпреварата. Ако Курум успее да си върне тази награда от Имамоглу, електоратът ще заключи, че Ердоган е спечелил изборите, дори ако неговите кандидати се провалят в надпреварата в другите големи градове. Или пък, ако Имамоглу запази Истанбул, ще се смята, че той сам е победил Ердоган, което го прави възприеман като достоен съперник на президента. Понастоящем социологическите проучвания показват напрегната надпревара за града, като Имамоглу води с малка разлика пред Курум.

Освен символичното значение на Истанбул за изборите на 31 март, Ердоган има интерес да го превземе по лични и финансови причини. Роден и израснал там, той влиза в националната политика през 1994 г. като кмет на града, преди да стане министър-председател на Турция през 2003 г. и президент през 2014 г. Той смята Истанбул за "своя град", за ключова част от "марката" Ердоган, и затова иска да го измъкне от ръцете на Имамоглу.

Истанбул има и голяма икономическа тежест за президента. Градът е машина за печелене на пари, като на него се пада почти половината от данъчната основа на Турция и около една трета от икономическата ѝ продукция. Местното строителство, недвижимите имоти и проектите за обновяване на градската среда (напр. разрушаване на постройки, които са застрашени от земетресения, за да се изградят устойчиви на тях) генерират големи количества парични средства и Ердоган иска да ги предостави на своите поддръжници и на бизнеса, който го подкрепя. Победата в Истанбул означава всичко за него.

Ако Имамоглу спечели въпреки различните предимства на Ердоган (напр. почти пълен контрол върху медиите), флангът на президента ще бъде разкрит и преизбраният кмет може да преживее стремителен възход. При този сценарий противодействието на Ердоган ще бъде политическата поляризация. За тази цел той може да започне дебат за нова конституция, която да включва поправка за "семейните ценности", определяща брака изключително като съюз между мъж и жена, за да сплоти десните избиратели. Новата конституция може също така да понижи прага за спечелване на следващите президентски избори до 40 процента, което за Ердоган е по-лесно постижимо от мнозинство. Като част от стратегията си за спечелване на такъв референдум той може също така да предприеме твърд завой във външната политика, възползвайки се от въпроси като антизападните настроения, войната в Газа и връзките със Съединените щати, за да събере десни избиратели. Този подход вероятно ще наподобява турската политика около 2013-19 г., когато Ердоган наблягаше на нативистки/популистки политики в страната и чужбина.

Ако обаче Имамоглу загуби, президентът вероятно ще коригира политическите си сметки и ще насочи Турция в различна посока. Като начало, победата на Курум на практика ще спре политическата кариера на Имамоглу, като вероятно ще гарантира, че той вече не представлява заплаха за президента. Освен това основната опозиционна РНП ще загуби основен източник на приходи и клиентелистки мрежи в Истанбул, а много елементи от по-широкото опозиционно движение в страната просто ще се откажат от идеята да гласуват за отстраняването на Ердоган. Съответно президентът ще излезе от изборите с убеждението (с право), че няма почти никаква жизнеспособна опозиция, за която да се притеснява - забележително изключение е малката, но твърдо ислямистка Партия на новото благоденствие (ПНБ), която би могла да отправи предизвикателство към неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) вдясно.

Победата в Истанбул би позволила на Ердоган, който управлява Турция от 2003 г., да навлезе във фазата на изграждане на наследство в кариерата си. Той иска да бъде запомнен като обичан държавник, а не като поляризиращ политик; действайки в съответствие с това след победата в Истанбул, президентът би могъл да излезе извън рамките на културните войни, в които често се включва, за да мобилизира своята база. Той дори би могъл да приеме различни групи, които в миналото често е демонизирал, като например светски и леви избиратели. Освен това този сценарий би могъл да му позволи да представи пакет от конституционни поправки, които да му дадат допълнителни мандати. И все пак, за разлика от описания по-рано сценарий "загубата води до политическа поляризация", един победоносен Ердоган би могъл вместо това да изгради по-широк електорален консенсус, за да промени конституцията, включително да достигне до кюрдската общност.

Всъщност именно тук се появява неуловимият кюрдски проблем на Турция, като Ердоган вероятно ще предприеме стъпки за справяне с най-голямото политическо предизвикателство на страната в момента. Наскоро Анкара приложи успешна антитерористична стратегия за разгромяване на Кюрдската работническа партия (ПКК), обявена от САЩ за терористична структура. В миналото групата разполагаше с хиляди въоръжени бойци в Турция, но благодарение на успешната стратегия на правителството за борба с тероризма нейната местна сила намаля до няколкостотин души. Политическото решение на кюрдския проблем обаче все още предстои. На този етап исканията на прокюрдските групи се ограничават до някои права за ползване на кюрдски език (например в образованието) и признаване на кметовете, избрани от прокюрдската Партия за народно равенство и демокрация (известна още като Партия ДЕМ).

Интересно е, че може би очаквайки маслинова клонка от президента, партията ДЕМ няма да подкрепи Имамоглу на 31 март - за разлика от предишните избори, когато прокюрдските партии подкрепиха политика от РНП - и вместо това реши да издигне свой собствен кандидат. Това развитие на събитията може да коства на Имамоглу победата в кметската надпревара, тъй като ще откъсне значителен брой кюрдски избиратели (според оценките около 10 % от избирателите в града) и ще осигури победата на Курум.

Сближаването между Ердоган и кюрдските общности, които подкрепят партията ДЕМ, би имало последици извън границите на страната, особено в светлината на привидно нарастващия потенциал за изтегляне на САЩ от Сирия. От 2014 г. насам Съединените щати си партнират със силите на сирийските кюрдски Отряди за народна защита (YPG), в борбата срещу "Ислямска държава" (ИДИЛ). Въпреки че през 2015 г. YPG се вляха в Сирийските демократични сили, това партньорство продължава да предизвиква гнева на Анкара. Отношенията на Вашингтон с YPG вероятно ще станат по-малко видими, ако не и напълно да престанат да съществуват, в случай на изтегляне на САЩ от Сирия. По какъвто и начин да се развие политиката на САЩ в Сирия, проблемът с YPG ще стане по-малко вреден за американско-турските връзки, ако ПКК се съгласи безусловно да се разпусне, разоръжи и впоследствие да се изтегли от Турция в отговор на кюрдското отваряне от страна на Ердоган.

Социологическите проучвания показват конкурентна надпревара за Истанбул на 31 март. Въпреки че формално състезанието е само за кмет на града, резултатите ще имат значителни последици за цялата страна, тъй като наследството на Ердоган и бъдещето на отношенията между САЩ и Турция могат да висят на косъм. /БГНЕС

-----------------------------------------------------------

Сонер Кагаптай, Washington Institute