"Миграции в студиото на артиста" - експеримент за съжителството на човека с инсектициди и птици

Пандемията затвори не само мене но и повечето творци вкъщи. Това ме накара да помисля какви са основните теми, които биха ме вълнували. Сетих се за миграциите, за моето лично желание да се придвижвам свободно и направих този експеримент, тъй като считам, че микросветовете, които ни обграждат са модел на онова, което се случва в съвременното човешко общество.

По тази причина отворих широко вратите на своя дом и позволих на инсектите и птиците да присъстват на балкона и да гнездят дори. Започнах да наблюдавам този микросвят, като аз се чувствах като управител, император, човек който може да толерира дадено развитие на дадени мигранти и същевременно да влезе в някакви странни отношения с тях – от неприятни ухапвания до положителни емоции, създадени от прелитаща пеперуда. Това става повод на твореца Роберт Баръмов да създаде новата си експозиция, озаглавена „Миграции в студиото на артиста“, която от днес може да бъде видяна в галерия „Контраст“. Пред БГНЕС художникът разказа за времето на изолацията и въпросите, които са го връхлетели.

„Тази изложба ме накара да разсъждавам за движенията, за световните миграции, за отношението на различните държави, за отношението и на нашата държава. Това е една верижна реакция, която влизайки от нещо просто като тема, обект, повод за размисъл всъщност човек, затворен в своя дом започва да разсъждава по-глобално за процесите на глобализация, интернационализация“, разкрива той.

Баръмов разказва как се е родил сюжетът на една от картините му.

„Една от идеите – „Танцуващи инсекти върху леопардов десерт“ се роди на базата на това, че пред входа имаше едно черно коте, което имаше бълхи и съприкосновението ми с тях беше негативно. Ухапването от котешка или кучешка бълха е доста неприятно“, обяснява Баръмов.

Попитан дали в това време се е чувствал като в клетка, творецът казва, че физически движението му навън е било ограничено, но имено изолацията е позволила много хора да преоткрият виртуалните комуникации като нова форма на общуване.

Кураторът на изложбата проф. Аксиния Джурова казва, че тази изложба отразява не само нашият свят от миналата година, но един свят, в който може би ще трябва да свикнем да живеем, но трябва да намерим и изход.

„Един свят, който показва травматичното време, в което попаднахме. Ерозиране на традиционната ни представа за щастие, ерозиране на основния проблем, с който се занимава изкуството – антологичния проблем за живота. Проблемът за ерозиране на свободата, може ли човек да бъде свободен при положение, че непрекъснато е наблюдаван, манипулиран, ограничаван“, пита Джурова.

Тя казва, че картините показват с какво е населен светът на Роберт, който е с изключително богата фантазия, с много метафоричност.

„За първи път попадам на негови живописни платна и смятам, че той не по-малко е силен като живописец, тъй като график е изключително добър, един от големите майстори на екслибриса. Това което е направил сега ми се струва, че е нещо което трябва да ни покаже, че в това стопиране на времето, което се случи миналата година и още продължава, в това стопиране на времето какво трябва да направи творецът и какъв път и светлина трябва да даде на хората“, анализира кураторът и добавя, че въпреки всичко картините му не са тъмни и мрачни и от тях блика надежда и светлина.

Джурова коментира, че творците са избраници, чието предназначение е да водят, да повдигнат духа на хората, да ги извадят от ежедневието и бита, който ги смазва и да им покажат, че не може да се живее само с дистопия и антиоутопия и че трябва да имаме в себе си една утопична частица, която да ни дава пътя.

Кураторът е убеден, че след този стоп ще дойде време и за рестарта.

Изложбата е осъществена в рамките на програмата "Творчески инициативи 2020" към Националния фонд за култура и може да бъде видяна до 12-ти февруари./БГНЕС