МОН се фокусира върху дигиталната креативност в обучението

Промените, които предлагаме не са големи, не са кардинални, те по-скоро са резултат от оценката на досегашното прилагане на новите учебни програми, закона за предучилищното и училищно образование и основно са в прогимназиален етап. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция, посветена на промените, които засягат организацията на дейностите в училищното образование, формата на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване, предаде репортер на БГНЕС.

Основната промяна е в посока уреждане на възможност за провеждане на Националното външно оценяване след 7 клас чрез тестове, които да проверяват интегрирани компетентности, т. нар. интегрирани тестове. Необходимо е да стимулираме учениците да развият по-комплексни знания и умения в това число и по природните и обществени науки. Най-трудно успяваме да мотивираме учениците в областта на природните науки“, коментира министърът и добави, че залагат на практическите умения, а не на заучаването на текстове.

Според него, чрез промените се дава възможност да се включат задачи от други учебни предмети, но ще бъде предложено и двата изпита по български език и литература да се комбинират с обществените науки, а математиката - с природни науки. Тази промяна трябва да влезе в сила от учебната 2022/2023 г. Промени ще има и в НВО за 4 и 10 клас.

Красимир Вълчев иска също така да бъдат увеличени и часовете по математика в 5 и 6 клас и география в 6 клас, тъй като сега по доста дисциплини времето не е достатъчно, вследствие на което преподавателите „препускат“ през учебния материал, а учениците натрупват дефицити.

„Предлагаме увеличение на седмичните часове с 30 минути. Промяната ще залегне в Наредбата за учебните програми“, посочи той и добави, че увеличението на часовете по География ще е само в 6 клас.

Промените в учебните програми няма да доведат до необходимост да се печатат нови учебници и увери, че няма да отпадат теми, а те ще бъдат оптимизирани. Новостите ще влизат поетапно - в пети клас промените ще са от учебната 2021/2022 г, в шести клас - от 2022/2023 г., а в седми клас от 2023/2024 г.

От думите на образователния министър стана ясно още, че МОН ще поиска да отпадане излишната фактология и понятия, тъй като те пречат на придобиването на умения.

От МОН предлагат да бъде въведен нов предмет в 5, 6 и 7 клас – „Дигитални технологии и креативност“, който ще обедини предмета по информационни технологии и ще надгради знанията и уменията от предмета от 3 и 4 клас по „Компютърно моделиране“.

Министър Вълчев обяви, че се предвижда увеличение на часовете по дигитални технологии и креативност с половин час седмично – в 5 кл. с половин час, а в 6 кл. с 1 час и поясни,че увеличението ще бъде за сметка на половин час по чужд език.

„За първи и трети клас ще предложим въвеждането на една допълнителна седмица за проектни дейности. Тя може да бъде в края на учебната година и да включва не само екскурзии, но и дейности по интереси“, посочи Вълчев.

Името на предмета „Околен свят“ ще бъде променено на „Родинознание“, като това няма да доведе до промяна в съдържанието на предмета, а ще се наблегне на патриотичното възпитание.

Промяна ще бъде направена и в Наредба 10 - за организацията и дейността на училищното образование. Това, което ще бъде предложено като промени е възможности за интегрирана индивидуална подкрепа от различни учителите и възможности за прегрупиране, което вече се прави в проекта „Подкрепа за успех“.

Промени ще бъдат предложени за промяната в минималния праг за полагане на успешен държавен зрелостен изпит - 30%. Така тройката на матурите след 12 клас ще се получава при достигане на 30 точки от максималните 100 точки, а не на 23 както беше досега, тъй като това сега се равнява на оценка 2,67, а не 3,00. Очаква се тази промяна да стане факт след две години.

Промяна ще бъде предложена и в Наредбата за придобиване на професионална степен "Учител". За целта ще бъдат създадени стандарти. /БГНЕС